Върви си Червената шапчица из гората, пее си песничка, носи кошница с мекички за баба си. Изведнъж чува тропот и гледа как група момчета тичат насреща и. "Край, ще ме изнасилят" мисли си тя и, за да направи процеса по-приятен оставила кошницата на земята, събула си гащичките, провесила ги на кошницата, вдигнала си полата, легнала и затворила очички. След малко чула как групата просто преминала покрай нея, без да я докосне. Отворила си очите,-нито кошницата, нито гащичките-отнесли ги момчетата.
Станала тя, и пак върви, но тъжна..как ще отиде при баба си без мекичките. Изведнъж чува познатият тропот, и вижда същата група момчета да бягат към нея. "Край, сега вече няма отърване" и повторила номера: на земята, полата вдигната, очите затворени. Групата обаче пак само пробягала покрай нея. Става тя и какво да види:кошницата, гащичките и вътре бележка:
" Мекиците занесохме на баба ти, гащичките са изпрани." Подпис:Тимур и неговата команда.