Не му е мястото тук, ама се сетих — един ден слушах три неградски девойки в гимназиална възраст да си говорят до мен: радваха се на "онуй, дето пържат пиле" (KFC), Студентски град бил до Дъ́рвеница, слушаха някаква невъобразима чалга ("това даже тати го е срам да го пуска пред мен") и с право едната констатира, че хората (т.е. аз) им се смеят (макар че по-скоро беше мила усмивка). Та — да, личи :57: