Притчи и мъдри мисли

[Рени]

"Когато наистина решиш,
а не просто желаеш.
Когато наистина се отдадеш,
а не просто опитваш.
Когато наистина поемеш отговорност,
а не просто се надяваш...
Това е времето, когато започват чудесата..." — с Лиляна Станчева.

[Just_a_Dream]

... Да бъдеш център на нечия вселена, вместо да се въртиш в лудешка орбита като покорен сателит около някое чуждо слънце...

[Veselin]

Историята за Моста на дъгата

Точно досами рая, от тази му страна, се намира мястото, наречено Моста на дъгата.

Когато умре някоя животинче, което е било привързано към някой измежду нас, то отива при Моста на дъгата. Там има поляни и хълмове за нашите приятели, за да могат те да тичат и играят заедно. Храната, водата и слънчевата светлина са изобилни и нашите приятели се чувстват добре и уютно.

Всички животинки, които са били болни или стари са с възвърнати здраве и жизненост. Тези, които са били наранени или осакатени, са възстановени напълно и са отново силни - точно такива, каквито си ги спомняме в нашите блянове за отминалите дни. Животинките са щастливи и доволни, с изключение на едно малко нещо – на всички тях им липсва някой много специален човек, когото са оставили.

Те всичките тичат и играят заедно, но идва ден, когато някой внезапно спира и поглежда в далечината. Блестящите очи се втренчват. Страстното тяло потреперва. В един миг то се стрелва от групата, прелитайки през зелените треви, нозете му го носят по-бързо и по-бързо.

Вие сте забелязан и когато вие и вашия приятел се най-накрая се срещате, вкопчени в радостна прегръдка, никой вече не може да ви раздели. Целувки на щастие валят върху лицето ви, ръцете ви галят отново обичната глава и вие поглеждате отново в доверчивите очи на вашата животинка, отдавна напуснала вашия живот, но никога не липсвала във вашето сърце.

И тогава минавате под Моста на дъгата. Заедно завинаги...

Автор: неизвестен

[nerealna]

"Тайната на вечната любов"
(индианска притча от Хорхе Букай)

Има една древна легенда, в която се разказва за двама влюбени индианци, младеж и девойка. Веднъж те отишли при великия вожд на своето племе и му казали:
- Ние се обичаме! Искаме да ни дадеш своята благословия и да ни поучиш, какво трябва да направим, за да може нашата любов да трае вечно.
- Добре, - отвърнал им вождът. - Ще ви кажа, какво да правите. Но първо елате с мен горе в планината и ми донесете два орела, пък после ще видим.

Двамата млади тръгнали в различни посоки и всеки от тях донесъл по един орел. Когато отишли на върха на планината, вождът им казал:
- Вземете сега този шнур и завържете с него един за друг крачетата на орлите.

Послушали го влюбените и вързали краката на двете птици.
- Хайде сега, пуснете ги да летят!

Младежът и девойката подхвърлили нагоре към небето орлите, но птиците не успели да полетят, защото крачетата им били вързани. Те паднали на земята и започнали да се кълват една друга, за да се отърват от това, за което са вързани. Тогава старият индианец им казал:
- До тук добре, а сега скъсайте въжето...

Младите изпълнили и тази повеля, срязали връвта и отново хвърлили двата орела във въздуха. Този път птиците бързо се издигнали на високо, зареяли се няколко пъти в кръг и след това поели към заснежените върхове на близката планина. А мъдрият вожд казал:
- Ето, това е тайната на вечната любов и щастието заедно: ако сте завързани един за друг, вие никога няма да успеете да полетите. Можете да летите заедно, обаче не се връзвайте. Ако го направите, никога няма да изпитате щастие!...

[Just_a_Dream]

Една нощ сънувах сън….
Разхождах се с Господ по брега на морето, а по небето проблясваха сцени от моя живот. На всяка от тях имаше два чифта стъпки по пясъка, но за моя изненада забелязах, че в много случаи, по пътя ми имаше само един чифт стъпки. Открих, че това се е случвало в най-тежките моменти от моя живот.
Попитах Бога:
- Господи Ти беше казал, че след като веднъж реша да Те следвам, винаги ще ходиш с мен. А сега установявам, че през най-мъчителните мигове от живота ми, има само един чифт стъпки по моя път. Не разбирам защо си ме изоставял, когато най силно съм се нуждаел от Теб?
Бог ми отвърна:
- Моя скъпо дете, никога не съм те изоставял в изпитанията ти. Там където виждаш само един чифт стъпки, Аз те носех на ръце...

[Just_a_Dream]

Веско, историята ти много ми хареса. Страшно трогателна е...

[akruks]

[Lilla]

''Падналият няма приятели''
                                                  Народна поговорка

И е така, и не е така. Донякъде съм склонна да се съглася. Всъщност тогава се разпознават приятелите.

[akruks]

''Падналият няма приятели''
                                                 

ама няма и врагове  :29:
които са го подхлъзнали да падне, си намират нова жертва

[Happy58]

''Падналият няма приятели''
                                                  Народна поговорка

не знам откъде си я копнал тази поговорка, на мен не ми е известна, а аз много ги обичам.

например, има една такава "Приятел в нужда се познава".

[akruks]

не знам откъде си я копнал тази поговорка, на мен не ми е известна, а аз много ги обичам.

например, има една такава "Приятел в нужда се познава".

Тази поговорка съм превърнала в следната епиграма:
Приятел се познава в нужда,
но най-добре в държава чужда.

[Happy58]

Турска е,турска народна поговорка.

Не вярвам, че преводът е такъв. Не е възможно такава глупава народна мъдрост да съществува.

[Happy58]

Тази поговорка съм превърнала в следната епиграма:
Приятел се познава в нужда,
но най-добре в държава чужда.

 :08: :08:

много правилна и даже с рима   :clap:

[Вещичка]

Един човек пресичал поле, на което спал тигър. Забелязвайки тигъра, човекът побягнал с всички сили. Тигърът след него.

Стигайки до пропаст, човекът започнал да се свлича по нея, докато се захванал за корен на дива лоза, а тигърът ръмжал отгоре. Треперейки от ужас, човекът погледнал надолу-а там стоял друг тигър...

Само коренът на лозата удържал нещастника. Две мишки - едната бяла, другата черна - излезли от дупката си и тихо започнали да гризат корена.

Обкръжен отвсякъде от опасности, човекът се огледал и недалеч видял ягодов храст с една единствена зряла ягода.

Държейки се с една ръка за корена, той протегнал другата и откъснал ягодата.

Дзен коан

 

[akruks]

Може и така - ''Никой не желае да е приятел на този,който е паднал.'' Така е казано малко по-разтегнато.
Но поговорката си я има,а това колко е глупава вече си е твоя преценка.

Българският вариант на тази поговорка е "Удобен ли си ти махат, не си ли удобен те махат"