,, Ако той беше демон, аз бях неговата Господарка. Ако той беше, нарцис, аз бях водата, без която не може да живее. Не казвам всичко това, аз не съм луда за власт над мъж, не съм садистка. Нямам 50 нюанса в себе си, имам над 100, но нося само два със себе си: добър и лош. Лошата страна всеки ми я е виждал, а добрата аз самата не съм я виждала отдавна. Виках я , не отговаря. Нямаше никакво значение, той беше мой. Ако наистина съществува ,,Тайната'' , защо не сме щастливи всички? Спряхме да се радваме на щастието, днес се опитваме да сме над него. Успяваме, но същевременно сме под егото си. Точно за това не сме щастливи. Опитваме се да влияем на всичко и на неща, които не зависят от нас и успяваме, отново донякъде. Никога няма да успеем да сме напълно щастливи, докато сме зависими един от друг. Човек се ражда сам , това, че върви с хора по пътя към Смъртта , това значи, че и те отиват към нея, но всеки умира сам. Сам е в тъмното. Истината е, че аз бях светлината, без която той не може да се оправи в мракът от хорските души, думи и дела. На мен сили не ми даваше никой, аз сама си ги взимах от хората. Не съм Господарка, но не съм и Робиня. Ако той беше въздух, аз съм хилядите малки неща, без които, той не може да съществува.''