„ЧОВЕКЪТ ЩЕ СТАНЕ БОГАТ”
Някои от вас могат да кажат:
„Еди-кой си гадател предсказа, че човекът ще стане богат."
...
Прав е, но при какви условия? На някой, който има двеста-триста декара земя, който я разработи и направи десет декара лозе от нивите, ще му предскажа, че след двадесет-тридесет години ще бъде богат. Но той може да каже:
„Ще дам тази нива на наемател на изполица."
Ако дадеш на изполица и наемателите обещават, а нищо не дават, тогава какво ви ползва това, което имате? Това е вярно и по отношение на Живота. Всеки един човек се самозаблуждава в нещо.
Някой се самозаблуждава, че като свърши училище, ще заеме висок пост и ще си нареди работата - някой път това става, а някой път не става.
Когато за първи път повикали човека на Земята, която тогава била като райска градина, той започнал да избира какъв занаят да хване.
Помислил за градинарство, но си казал, че тази работа не е за него, защото няма кой да гони мухите по листата. Стигнал до един човек, който предял и си казал:
„Този занаят е лесен."
Онзи човек обяснил:
- Изтеглям тънки нишки, за да връзвам мухите, които ядат дърветата.
-
Тогава се явил паякът и казал:
- Вземаш ли ме за ученик?
- Вземам те.
Паякът се учил при него, почнал да преде, станал по-майстор от учителя си и накрая казал:
- Няма да ги гоня по дърветата, но ще направя примка и като кацне някоя муха в нея, ще я питам защо ходи по дърветата да яде цветовете.
-
Вие се смеете на този паяк, че не могъл да си избере занаят - той се сърдел на мухите и на пеперудите, че ходят по дърветата.
Това се отнася до човека, който често се занимава с някой занаят, несъответстващ на неговия живот - това е губене на време.
Както ти чакаш от билета, така и този паяк понякога по десет дена чака да хване някоя муха и стои гладен, понеже няма друг занаят.
Отначало мухите не знаели и се хващали, но после се научили и паякът започнал да гладува.
Гладуването в света, това са непостигнати желания. На всеки, който като паяка чака да хване муха, но не хваща, желанията му са непостигнати.
Непостигнати желания са тези, които не вървят по онзи божествен собствен път.
П.Дънов
