изпробвах Венера рано сутрин един старец с бастун и баница в ръка,мазнина капе около устата ,кастанетите потракват ,поскърцват, пресичат ни се пътицата под 90 градуса и аз избързвам да мина пред него,той както влачеше походка включи турбела ,отмествам се,той продължава,буквално се сблъскахме ,аз се усмихвам и му давам път ,а той вика..... ,,ей вампир няма да ми пресичаш пътя",пак се усмихвам и отминавам ,сещайки се за теб,а вътрешно марса ми лудее и иска да изкриви гръбнака като на черна котка,да пусне нокти, да си заслужа вампиркото определение ,ма си викам що трябва да докосвам с думи таз жлъч и омраза ,нека се самоотравя бавно...късно е за промяна...
Това ми се случва доста редовно. Някой ми лепне определение или се държи сякаш съм някакъв и ми се появява желание да си заслужа ниското му мнение, да не го разочаровам Каквото повикало… нали.
