"Не ме плашеха жените с фактури вместо лица. Висока или ниска, цената беше изписана ясно. Не ме плашеха и красивите лесни лигли, научили се да търгуват успешно с мъжкото ми либидо. На тях е обречен почти всеки мъж. Не ме плашеха и камериерките, опитващи се да играят кралици. Не можеш да изиграеш класа, трябва да си се родил с нея. Плашеха ме въпросителните в очите на жените, които носеха белега от това, че по пътя са си взели мъжете, раните, кръчмите, илюзиите и пак, и отново пак, по всички дяволи на света, имаха смелост да обичат. Мен?! Пияницата, лигльото на дядо Боже, принцът на думите, просякът на действията... И като ме погледнат с ония очи, дето знаят отговора преди мен...Идеше ми или да ги убия, или да избягам с тях накрай света дори. Но всъщност точно с тях изкарвах най-хубавите си пиянски нощи. На ръба между страхливеца и палача."
Мария Лалева, "Живот в скалите"