Един ден слънчевият лъч казал на Слънцето:
- Всеки ден летя над земята и сгрявам всичко живо. Но много ми се иска да стопля и човешкото сърце.
- Добре, дай няколко капки от слънчевия огън в сърцето на човека, - разрешило Слънцето. – Този огън ще му помогне да стане велик творец. Но избери най-добрия измежду хората.
Слънчевият лъч прелетял над земята и си помислил: „Как да разбера кой е най-добрият човек?"
В същия момент той чул тъжен човешки глас:
- Нищо не се получава при мен както трябва... Мечтаех да стана художник, а станах бояджия. Влюбих се, а момичето дори не ме поглежда...
- Но ти имаш талант, младост и сръчни ръце! - светнал лъчът и подарил на човека слънчевия огън.
Възпламенил се огънят в сърцето на човека, той отворил очи и вдигнал глава. Грабнал своите бои и нарисувал на любимата си прекрасни цветя.
- Това е чудо! – радостно възкликнала тя.
После човекът боядисал къщата, над която работел, а стопанинът се възхитил от работата му: „Аз мислех, че вие сте просто бояджия, а вие сте истински художник! Моят дом се превърна в произведение на изкуството!"
Лъчът се върнал при Слънцето и виновно казал:
- Аз забравих твоята заръка да намеря най-добрия измежду хората. И подарих огъня на първия, който срещнах...
- Ти си повярвал в човека и твоята вяра му е помогнала да стане най-добрия... – радостно отговорило слънцето.
Не забравяйте колко е важно да повярваш в себе си. И понякога е достатъчно просто някой да ви го каже. Казвайте на любимите си хора, че вярвате в тях. Това ще запали огъня в сърцето им.
