Костенурката е животно, което живее на земята.Няма как да живееш по-близо до земята, без да се заровиш в нея.Хоризонтът й обхваща една педя от околността. И пъргавината й стига да си хване някоя маруля. Оцеляла е, докато еволюцията преминавала покрай нея, защото не е заплаха за никого и е трудничко да я изядеш. Ето го и орелът. Създание на въздуха и висините, чийто хоризонт се простира чак до ръба на света. Зрението му е толкова остро, че може да забележи шмугването на някое дребно писукащо животинче от цял километър. Целият е сила и власт. Светкавична смърт с криле. Ноктите му са такива, че да превърне в основно ястие всичко, по-малко от самия него и поне да си откъсне набързо мръвка от всяко по-голямо създание.Орелът обаче е способен да седи с часове върху някой зъбер и да оглежда царствата земни, докато не забележи движение някъде далеч, и тогава започва да се съсредоточава, и още, и още върху малката черупка, която се тътри в храсталака долу, в пустинята. Накрая отскача…И след минута костенурката открива, че светът пропада под нея. За пръв път го вижда не от разстояние един пръст, а от цели петстотин стъпки, и си мисли: “Какъв приятел ми е орелът!”Тогава орелът я пуска. И почти винаги костенурката пада към смъртта си. Всички знаят защо го прави. Трудно е да се отърсиш от притеглянето. Но никой не знае защо орелът го прави. Костенурката е вкусно ястие, но предвид необходимите усилия да я изядеш, на практика всичко останало е по-подходящо за ядене. Просто орлите се кефят, когато тормозят костенурките. Разбира се, орелът не съзнава, че участва в много груба форма на естествения подбор.
Един ден някоя костенурка ще се научи да лети…
„Малки богове“
