Притчи и мъдри мисли

[akruks]

Цитати от Оскар Уайлд

„Амбицията е последното убежище на неудачника.” 

***

„В днешно време младите хора си въобразяват, че парите са всичко, а когато остареят, вече го знаят със сигурност.”

***

„Всеки може да е съпричастен със страданията на приятел, но е необходима много фина душа, за да си съпричастен и с успехите му.”


***

„Действията са първата трагедия в живота, а думите — втората. По-жестоката е на думите. Те нямат милост.”
***

„Има само едно нещо на света по-лошо от това да говорят за теб и то е да не говорят за теб.”

***

„Всеки в края на краищата се оказва някой друг.”

[maimunka365]

 Над входа на най-древният египетски лабиринт били изписани такива думи:
„Безумие или смърт – ето какво намира тук слабият или порочният, само силните и добрите откриват тук живот и безсмъртие“. 

[Рени]

Благодарността е една от най-големите добродетели,но още по-голяма добродетел е чувството за мярка в претенциите за благодарност.
Кристиян Хебел

[romantica]

"Имаше период, в който децата стреляха с книжни фунийки, но играта загрубя, когато започнаха да слагат на върха туплийки. Две деца стигнаха до болница. Убити птички намирахме във двора и около училището. Говоренето и мерките, които взехме не доведоха до резултат. Извикахме родителите на среща. Казахме си болката... От дъното се изправи млад баща и каза:
- Сега ще разкажа нещо на нашите деца, което смятам завинаги ще ги откаже да нараняват птици и други живи същества. Това е моята история. Тъжна и поучителна.
Бях дете на ваша възраст, когато с мои връстници решихме да си направим "шега". Скоро бяха пристигнали щъркелите, бяха си поправили гнездото (същото се виждаше през прозореца) и вече се редуваха да топлят яйцата. Чакаха малки. Наблюдавахме ги внимателно. Бяха добри родители. Винаги единият щъркел беше в гнездото , докато другия търсеше храна. В един злощастен ден, и двата щъркела отлетяха. Тогава измислих голямата глупост, за която и сега плащам. Качихме се с един приятел до гнездото, взехме яйцата, бързо слязохме. Но и това ни се видя малко. Бързо влязох в къщи, сварих ги и изскочих да видя дали птиците са се върнали. Нямаше ги. Бързо се качих отново и ги върнах в гнездото. Моят приятел се страхуваше от острите клюнове на щъркелите и голямата поразия извърших сам. При това горд от моето "геройство". Скоро птиците долетяха. Нищо не разбраха. Мътеха яйцата с търпение и геройство. Цяло лято. Започнах да разбирам какви съм ги свършил, когато другите щъркели отлетяха с младото и силно поколение. А нашите още самоотвержено топлеха яйцата. Падна първият сняг. Щъркелите не мърдаха. Не ходеха и за храна. Докато един ден видях увиснало крило от гнездото. Щъркелите бяха мъртви. Разплакан разказах на нашите какви съм ги свършил. По-голям бой от баща ми никога не съм ял. За съжаление нищо не можеше да се направи. Татко свали мъртвите птици и ги погреба в нашия двор, за да не забравям никога моята жестокост. Тази история дълго я помних, но тя има и своето още по- жестоко продължение.
Минаха години. Ожених се. Минаваха година след година, а нямахме деца. Жена ми залиня. Опитахме всичко. Накрая отидох при леля Ванга. От нея да търся помощ. Идваха и си отиваха хора, а мен все не ме извикваше. Накрая се осмелих да я попитам, защо не ме приема. А тя, ядосана ми каза:
- Убийци не приемам!!!
Опитах се да се защитя, че не мога и пиле да убия, а тя срещу мен:
- Лъжец! Мене не можеш излъга! А щъркелите? Кой ги уби? И родителите, и малките? Аз ли? Това са свещени животни!!! Ще плащаш!!! С най- скъпото! Да нямаш собствена рожба. Ще се каеш и денем и нощем и ако Господ се смили над теб, може и да се сдобиеш с рожба.
Седем дълги години минаха преди да се роди Гошко- вашият съученик. Той знае тази история, откакто започна да разбира и говори. Никога не е пипал прашка. Няма и да се случи. Заедно правим къщички за птици и ги храним. Това е нашата история.
Настана мъртва тишина. Един по един се изнизаха деца и родители. Не видях повече нито едно дете да стреля по птица."

Източник: fb

[Рени]

Приемете факта, че не сте от богоизбраните и ще станете дяволски добри.

[Lilla]

ПРИТЧА ЗА НЕВЕЖЕСТВОТО

В Индия имало един много известен художник. Всички харесвали и приемали произведенията му за перфектни. Наричали го Ранга Гуру. Неговият възпитаник Раджичи, който приключил вече обучението си му занесъл последната си картина и поискал неговото мнение и оценка.

Ранга Гуру му казал: „Ти вече си художник Раджичи и твоята картина ще я оцени народът.“

И поискал от Раджичи да сложи картината на най-оживеното място в града. До нея да остави червен молив и бележка, с която да помоли хората да зачеркнат местата, които не харесват. Раджичи послушал учителя си. Какво било учудването му като отишъл след няколко дена да види резултата. Цялата картина почти била покрита с червени кръстове. На Раджичи му станало мъчно. Картината, в която вложил душа и нарисувал с толкова труд, била сякаш червена стена. Взел я и отишъл при Ранга, за да се оплаче и сподели колко е тъжен и обиден.

Ранга Гуру му казал да не тъжи, а да продължи да рисува.

Раджичи нарисувал отново картината. Ранга го посъветвал пак да я сложи на същото място, но този път да остави четки и бои, а в бележката да поиска от хората да поправят местата които не харесват. След няколко дни Раджичи отишъл да види какво е станало. Бил много щастлив, защото картината не била докосната, четките и боите не били използвани. Тичешком отишъл при учителя си и споделил своята радост.

Ранга Гуру му казал: „Скъпи Раджичи при първата ситуация ти видя, че като дадеш възможност на хората да критикуват те бяха безжалостни. Хора, които през живота си не са рисували дойдоха и надраскаха картината ти. Докато във втората ситуация ти поиска от тях да поправят грешките ти, поиска да са градивни. Да си градивен изисква знания и умения. Поради незнание никой не посмя да поправи картината. Скъпи Раджичи, в работата си не е достатъчно да си майстор, нужни са знания. Тези, които нямат понятие за твоята работа не можеш да очакваш да оценят труда ти. За тях твоя труд няма никаква стойност. С невежите никога не спори и не споделяй произведенията си!".

[Ali_Lun]

ПРИТЧА ЗА НЕВЕЖЕСТВОТО

В Индия имало един много известен художник. Всички харесвали и приемали произведенията му за перфектни. Наричали го Ранга Гуру. Неговият възпитаник Раджичи, който приключил вече обучението си му занесъл последната си картина и поискал неговото мнение и оценка.

Ранга Гуру му казал: „Ти вече си художник Раджичи и твоята картина ще я оцени народът.“

И поискал от Раджичи да сложи картината на най-оживеното място в града. До нея да остави червен молив и бележка, с която да помоли хората да зачеркнат местата, които не харесват. Раджичи послушал учителя си. Какво било учудването му като отишъл след няколко дена да види резултата. Цялата картина почти била покрита с червени кръстове. На Раджичи му станало мъчно. Картината, в която вложил душа и нарисувал с толкова труд, била сякаш червена стена. Взел я и отишъл при Ранга, за да се оплаче и сподели колко е тъжен и обиден.

Ранга Гуру му казал да не тъжи, а да продължи да рисува.

Раджичи нарисувал отново картината. Ранга го посъветвал пак да я сложи на същото място, но този път да остави четки и бои, а в бележката да поиска от хората да поправят местата които не харесват. След няколко дни Раджичи отишъл да види какво е станало. Бил много щастлив, защото картината не била докосната, четките и боите не били използвани. Тичешком отишъл при учителя си и споделил своята радост.

Ранга Гуру му казал: „Скъпи Раджичи при първата ситуация ти видя, че като дадеш възможност на хората да критикуват те бяха безжалостни. Хора, които през живота си не са рисували дойдоха и надраскаха картината ти. Докато във втората ситуация ти поиска от тях да поправят грешките ти, поиска да са градивни. Да си градивен изисква знания и умения. Поради незнание никой не посмя да поправи картината. Скъпи Раджичи, в работата си не е достатъчно да си майстор, нужни са знания. Тези, които нямат понятие за твоята работа не можеш да очакваш да оценят труда ти. За тях твоя труд няма никаква стойност. С невежите никога не спори и не споделяй произведенията си!".

 :engel016:

[akruks]

Мъдрост било, когато съвсем сам стигнеш до мисълта, че се занимаваш с глупости...
Станка Парушева

[a.l.e.n.a]

След 2 години очакване, книгата най-сетне излиза от печат, и ще бъде в продажба от 5 октомври Аз направих предварителна поръчка

[Рени]

...Мерзавец, подлец са празни слова. Ще кажеш ли на тигъра, че е жесток или на змията, че е подла?Тяхна ли е вината, че са тигър и змия? Светът прилича на гора, обитавана от диви зверове. Има хора-вълци, хора-тигри, хора-агънца, хора-газели. Вълците изяждат агънцата, тигрите изяждат газелите. И какво по-естествено от това? Вълкът и тигърът са ловци, газелата и агънцето - жертви. Горко на наивните и непресметливите" / Д.Т,/

[Сафо]

"Човек,който може да бъде купен,по презумция не струва нищо." Тери Пратчет

[Terry]

Някога детето на лечителя Петър Димков го попитал защо на добрите хора все им е трудно, а на лошите все им е лесно. Баща му отговорил: Щото едните вървят по нанагорното, пък другите по нанадолното...

[Рени]

Всеки човек има потенциал да бъде или храм, или склад за оръжие. Всеки човек може да бъде храм, или склад за оръжие. Всеки човек трябва да знае дали е храм, или склад за оръжие. Понякога слепи хора заливат храма с нечистотии. То е защото не виждат. Храмът от това не се променя. Той се вижда и през нечистотиите. Изкуството е там, да си храм, с каквото и да си покрит. И, да не ставаш склад за оръжие, само защото някой сляп човек те е оплескал....
Милка Кралева

[a.l.e.n.a]

"Ако някой ден се случи така, че не може да ме виждаш повече, ме сложи на топло в сърцето си. Аз ще остана там завинаги."

Мечо Пух,  Алън А. Милн

[akruks]

Един много беден човек живял с жена си в бедност. Един ден, неговата жена, която имала много дълга коса, го помолила да й купи четка за коса, за да може да си сресва косата.Той бил съкрушен, но казал, че няма да може, тъй като онзи ден му се развалила каишката на ръчния часовник, и нямал пари, за да го смени.
На сутринта мъжът отишъл на работа и по пътя спрял в магазина, където продал повредения си часовник за много малко пари. Но все пак достатъчно, за да може да купи четка за коса и да направи жена си щастлива. Вечерта се върнал в дома си, държейки в ръцете си четка за коса, но какво да види- съпругата му вече е с къса коса. Тя продала косата си в салона и сега имала нова каишка за часовник в ръцете, за да го изненада.И двамата заплакали заедно! Сега той имал каишка за часовник, но нямал часовник. Тя имала четка, но косата й сега била къса. Плачели, но не заради това, че техните действия се оказали безсмислени. Плачели защото виждали очи в очи истинското лице на истинската любов, тази, която се случва само веднъж в живота.
Да обичаш някого - това не е нещо.Да бъдеш обичан- това е нещо. Но да обичаш и да бъдеш обичан от този,който обичаш ... това е правилното нещо!