Що касае така наречените аспекти/лъчи имаме: диаметър/диаметрална конфигурация/схема/фигура/поза/нагласа, триъгълник/тригонална конфигурация, било то лява или дясна, шестоъгълник/шестоъгълна конфигурация, отново лява или дясна, квадратна/четириъгълна конфигурация, отново лява или дясна, тоест 7 планети и 7 лъча. Така нареченият съвпад си е съвпад или съединяване, или свързване тялом[6].
Друго ключово понятие е Зоидион (Zoidion), множествено Зоидиа (Zoidia). Дори в България е останало това понятие, макар поизкривено – зодия и зодии. Понеже е доста по-близо до зоидион и по-отдалечено от знак, ще използвам него, но знайте, че в оригинал си е зоидион.
Думата знак (Signum на латински) до към края на 16в. добре е отразявала значението на Зоидион. Но след това тотално й се променя конотацията и тя повече не показва какво древните практикуващи са имали предвид под зоидион. Робърт Шмидт след като използва в продължение на 16 години транслитерацията на zoidion в преводите си, през 2009г. се спря на image (образ), а след това и на representation (репрезенация). Аз ще използвам зодия и образ в статиите ми. Ето какво казва Шмидт за определението за зоидион: „репрезентация на някакъв вид земно същество, което самото то е репрезентация на сбор от характеристики (земни, водни, плодовити, ялови и пр)”.
Зоидион значи и живо животно. Зодиите са живи, а не неживи. Цитирайки Шмидт: „ Всъщност, ако съвременните астролози все още си спомняха за първоначалното астрологично значение на думата знак, те щяха да избягват използването на такива изрази като „Сатурн в знака на Марс”, за да не бъде прието това да означава, че Овен (например) е образът на Марс, отколкото на един овен. Трябва да се отбележи, че гръцките автори наистина избягват такива изрази точно заради тази двусмисленост.[7]”
Зоидион има много дълбоки метафизични последици. И Платон, и Аристотел разглеждат това в творбите си що касае Вселената. Всичко това се губи, ако просто се използва думата знак. (да не говорим и за другите понятия), като по-важното може би – как древните автори са разбирали значението на зоидион. Следователно не мога и няма да използвам думата знак, както и нито едно друго астрологично понятие, използвано от съвременните практикуващи не само защото е лишено от смисъл и създава объркване, а защото е и астрономическо, а аз пет пари не давам за земните, ограничени науки. Да, смяната на понятията отнема време, както във всяко едно поле на Знанието, и може дори да е дразнеща в началото, но слагайки на кантар потенциалните ползи и загуби на неизползването на това богаство, не остава грам съмнение кой е правилният избор.
Също, едва ли си заслужава да се напомни, че тази терминология не е властваща в момента, само и единствено защото е била изгубена при предаването на знанието и че Астрологията, (и концепциите й) изучавайки Вечното, никога не може да остарее.
Също така, древните автори не са използвали наименованията на зодиите, които ние използваме. Всъщност на български, понеже в това отношение е по-беден от английския например, нещата не са се отдалечили толкова. Например, ние казваме Водолей, докато на английски освен Aquarius е известен като Water bearer (носещ вода). Каква разлика само!
Следователно ето понятията, които са ползвани от всички елинистични автори, ако да речем една планета е разположена в зодиите: казваме в Овена, в Бика, в Близнаците, в Рака, в Лъва, в Девицата, във Везните, в Скорпиона, в Стрелеца (Стрелящия), в Онзи с рога на козирог, в Разливащия вода, и в Рибите. Докато на английски освен масовите Aries, Taurus, Gemini, Cancer, Leo, Virgo, Libra, Scorpio, Sagittarius, Capricorn, Aquarius и Pisces, имаме the Ram, the Bull, the Twins, the Crab, the Lion, the Virgin, the Scales, the Scorpion, the Archer, the Goat Horned One, the Water Pourer, the Fishes[8].
Друго ключово понятие е мойра (moira), което Шмидт превежда като порция (portion). Това е оригиналното понятие, което в последствие е станало на градус. Отново, конотацията се е променила, но и по-важно – градус лишава от дълбокото значение на мойра/порция, а именно – получаване на заслуженото/отреденото. А Heimarmene е една от трите Съдби в елинистичната Астрология. Градус предполага градация, докато порция изобщо не означава това, а значи хем частица, хем нещо, което ти е отредено от Съдбата. Шмидт казва как например в Древността при разделяне на плячката от военни атаки, както и при други обстоятелства, се е използвало точно moira/portion/порция. Виждате сами как нито на английски, нито на български може да се изрази понятието, защото е многопластово. Добре дошли в елинистичната Астрология! Така че ще използвам порция, просто друга дума не се доближава до оригиналното значение, а градус изобщо не отразява смисъла.
Споменах вече за конфигурациите, но трябва да се каже, че доктрината за тях е съвсем различна дори от средновековната, да не говорим за орязаната съвременна, която няма никаква основа, както и измислените и фиктивни „минорни аспекти”.
Така че имаме конфигурации по зодия, не само по порция. Има разбира се такова нещо като сключване на конфигурация, тоест образуващ аспект на съвременен език, но то е различно: едно е за Луната, която освен това има и апликация, друго е за останалите планети, които нямат.
Планетите не притежават орбиси. Има всеприет за всяка една планета орбис от 3 порции, останалото е освидетелстване, стига конфигурацията да се сключи преди едната от планетите да напусне зодията, в която е. Значимостта на разпадащите конфигурации е още по-ниска дори от тази в средновековната Астрология.
Също, ретрограден е поредният астрономичен термин. Не мога да го използвам при елинистичната Астрология. На древногръзки означава вървящ/движещ се назад. Древните освен това изполват и „намаляващ по числа” (subtracting in numbers), но това понятие може да е двусмислено и да касае планета, която се движи по-бавно от обикновено.
Понятието стационарен също не казва нищо, затова седящ и вместо първа и втора станция имаме първа и втора седянка. Помнете, че това са процеси в Съзнанието на Космичната Душа, а не физически планети, които са просто Азбука.
Съответно понятията за хеликалните фази са различни от тези в средновековната. В съвременната съответно нито едно от тях не е оцеляло. Птоломей е бил неразбран и погрешно преведен, както показва Шмидт (вижте въведението в книга 4, написано от Шмидт и книгата преведена от него) и отделно самият той е допускал груби грешки що касае изчисляването на астрономичната видимост на планетите. Няма да се спирам засега на тях, щото са дълги, а може да ги илюстрирам в някоя статия. Румен Колев е най-големият специалист в света по тези теми. Горещо препоръчвам материалите му и програмата му, която е единствената изчисляваща правилно хелиакалните фази на планетите.
Много ключова концепция е тази за сектата, както и за условията на радване на планетите. Тя е оцеляла в средновековната, но важността й е намалявала с течение на времето. Съответно и за пореден път, нищо не е оцеляло от нея в съвременната Астрология.
Съвсем накратко: дневните планети са Слънцето, Зевс и Кронос, нощните са Луната, Афродита и Арес. Хермес варира: ако изгрява преди Слънцето е дневна планета – след Слънцето – нощна. Валенс пък казва, че зависи кой е управителят на термата му и оттам се гледа сектата му.
Дневните планети се радват като са в полусферата на Слънцето, нощните „гледат да бягат от нея” и се радват като са в тази на Луната. Дневните планети се радват, когато са в мъжки зодии, нощните – в женски. Дневните се радват когато са над хоризонта в дневна карта и под в нощна, нощните – обратното. Дневните се радват, когато са в източен квадрант, нощните когато са в западен (4,5,6 Дом и 10,11, 12 и съответно 1,2,3 и 7,8.9 Дом). Дневните планети се радват когато са източни спрямо Слънцето, което означава квадранта на 90 градуса зад Слънцето и този, който му е в опозиция, нощните се радват на обратното. Планетите, които са срещу/контра на сектата на картата създават проблеми, спънки, при тях нещата не вървят така плавно, както при тези, които са от сектата на картата, защото те управляват.
Друго нещо, което е изключително показателно е, че една от най-първите техники за изчисляване продължителността на живота – дадена от краля Нехепсо – показва, че продължителността на живота се изчислява различно в зависимост от това дали човек е роден през деня или през нощта! Това ми напомня и на техниката за определяне професията на родения, в която зависи дали той/тя е роден освен през деня или нощта, също и по време на новолунна или пълнолунна фаза.
Друга загубена концепция, а абсолютно ключова, е тази за малките години на планетите. Истината е, че това е техника от вавилонската Астрология, макар да има леки различия в броя години, отредени на планетите. Няма да се спирам на произхода и на „защо”-то на броя години, но ще кажа, че те, както всичко друго в античната Астрологията, не са случайни, а са базирани на определен принцип/цикъл.
Тази техника е несъмнено най-простата на пръв поглед, но същевременно е да не кажа най, но една от най-комплексните. Иначе основата зад нея е ясна – всяка планета обещава нещо в дадена карта, било то сама или чрез конфигурация с други. Когато този период назрее тя дава събитие, било то външно, че и дори вътрешно.
И така: Кронос дава 30 години, Зевс 12, Арес 15, Слънцето 19, Афродита 8, Хермес 20 и Луната 25.
Освен годините на планетите имаме изгревните времена (ascensional times) на зодиите. Те зависят от ширината, тоест от географското положение спрямо екватора. Тази концепция не е оцеляла дори в средновековната Астрология. Що касае съвременната – както почти винаги – нито малките или които и да било години на планетите, нито изгревните времена на зодиите са се запазили.
Валенс смесва тези две концепции и добавя и трета, но няма да се спирам на това в тази статия, защото е прекалено сложно (вижте книга 7 от Валенс).
Друго ключово нещо е използването на Жребиите, тотално погрешно наричани от някои „Арабски точки”. Отново и тук се е загубил смисъла на латинската дума „pars”. На древногръцки е kleiros и значи точно жребий. Робърт Шмидт разказва как Омир описва как войниците са вадили нещо от каските си и са го слагали в една каска, определяйки по този начин кой да отиде да извърши дадена трудна задача. Самият акт на избиране е бил жребий, тоест нещо паднало ти се, отредено – това е смисълът на понятието Жребий.
Има десетки Жребий, но двата най-ключови са Фортуна и Дух[9]. Те са дотолкова основополагащи, че директно ви казвам, че без тях няма никакъв смисъл да се захващате с елистична Астрология. Фортуна е по-важният Жребий и дори му казват основният Жребий, без да го именуват. Иначе Фортуна е известна като Жребия на Луната или лунния Жребий, а Дух е този на Слънцето или слънчевия. Фортуна се използва като Асцендент.
Формулата за Фортуна е в дневна карта от Слънцето до Луната и хвърляте от Асцендента, а в нощна обръщате (игнорирайте Птоломей, той греши тук); Дух е в дневна карта от Луната до Слънцето и хвърляте от Асцендента, а в нощна обратното. Важното е да се знае, че по принцип се брои по поредицата на зодиите, но ако са по-близо – обратно на зодиите, но тогава карате по този начин и после хвърляте от Асцендента в същата посока. Интересно е, че Фортуна и Дух са винаги на еднакво разстояние от Асцендента.
Други ключови Жребии са Екалтация (в дневна карта от Слънцето до градуса му на екзалтация и пускате от Асцендента, в нощна от Луната до градуса й на екзалтация и хвърляте от Асцендента) Ерос, Необходимост, Основа[10] и пр.
Друго ключово нещо, което е различно от средновековната е, че в елинистичната Астрология не се използват така наречените Алмутени (al-mubtazz). Птоломей споменава нещо такова, но дори и при него различните достойнства нямат различна стойност, а еднаква. Също, в елинистичната Астрология не се използва достойнството на фаса/деканата. Причината да имат еднаква стойност, е че се използват за различни неща, а броенето/Алмутена заличава тези разлики и прави едното достойнство повече от другото, което не е стриктно така.
Стигам отново до Философията, която нарочно оставих за накрая. За да практикувате каквато и да било Астрология, ви трябва основа, защото без такава нещата се разпадат. Когато гледате дадена карта, била тя рождена, изборна, въпросна, мунданна и пр. трябва да сте 100% наясно какво виждате пред вас. Трябва да сте наясно кое е това, което изучавате. Астрологията показва ли Вечното, или подлежи да бъде определяна според човешките представи на дадена епоха? Ако Астрологията отразява Вечното, ако Астрологията показва Съзнанието на Космичната Душа, възможно ли е то да не е съвършено?
Накъде бия? Естествено, че към въшните планети, които по-точно трябва се наричат транссатурнови. Досетливите трябва да знаят вече какво ще кажа, но по-важното – защо е така и защо тази позиция не е лична, а просто отразява реалността. Та, отразявайки Вечното, Астрологията не се променя; следователно нищо не може да се добави към това Знание, а само да се преоткрива, защото то е изначално съвършено. И оттам, трансатурновите планети никога не могат да управляват зодии и съответно да са Времеви Господари, което автоматично значи, че те са в огромна степен, да не кажа тотално – излишни в елинистичната Астрология. Всякакви приумици за колективна еволюция и развитие на съзнанието са пълни глупости и нямат нищо общо с Астрологията. Точно така – това е базата на съвременната Астрология – Дарвин, Хърбърт Спенсър и най-вече Теософията. Тук няма място за лични интерпретации и догатки.
Следователно ако не можете да разчетете дадена карта без трансатурновите планети, искрено и най-сърдечно ви призовавам или да спрете изобщо да се занимавате с Астрология, или да направите една пауза и да се информирате за източниците на това Изкуство, за това колко малко общо има съвременната Астрология с тях и какво произтича от всичко това.
Тоест, ако вярвате, че дадена астрологична случка не може да се види без тези транссатурнови планети (няма изобщо да споменавам астероидите и всевъзможните измислени минорни аспекти), тогава вие не знаете какво е Астрология и това, което практикувате не е Астрология, а са куп недоказани теории, закриващи истината за тази Наука.
Казвам всичко това с осъзнаването, че и аз в началото бях учен да ги ползвам и тяхната важност, и ги ползвах[11], но с течение на времето не можех да си затварям очите, че не ми показват абсолютно нищо ново, да не говорим, че са невидими до голяма степен за човешкото око и какво произтича от това. Но аз съм все пак само един практикуващ – истината се вижда ясно само и единствено от опита, но с нужното познание и спазване на правила.
Трябва да спомена и Джиотиш, чието знание безкрайно уважавам. Може да не съм съгласен с някои неща, но важното е, че имат Философия, имат основа. НИКОЙ не може да ги пипне. Писах вече, че през 2012г. се стигна до Върховния съд в Индия и той постанови, че: Астрологията е на 4000 години и е уважавана наука. Искам да кажа, че там също не се използват трансатурновите планети. Защо? Защото няма никаква нужда от тях.
Моля разберете ме правилно. Не си и помислям да ви казвам какво да ползвате или не – самите текстове ще ви покажат истиността на думите ми. Сами ще видите, че няма как да ползвате квадрантна система, няма как да ползвате трансатурновите като Времеви Господари, няма как те да участват в изчисляването на дължината на живота ви и какво ли още не. Единственото, което остава са транзитите към ъгли и към лични планети….а транзитите са най-слабата техника в древната Астрология. И вярвате или не, вторичните прогресии са техника от елинистичната Астрология[12]! (вижте Валенс книга 9).
Накрая, спомням си преди време един разговор с Димитър Кожухаров (когото безкрайно уважавам), и как ми обясняваше къде стои елинистичната Астрология спрямо средновековната и съвременната. Той ми каза, че ако съвременната е една локва, то средновековната е едно голямо езеро, а елистичната е един океан. Засмях се тогава наистина, защото не ми се вярваше чак такава да е бездната. Колкото повече времето минаваше, колкото повече напредвах с елинистичната, толкова по-ясно ми ставаше колко наистина е прав той.
Така че моят съвет е, ако не ви е страх от дълбокото, скачайте смело. Само не забравяйте да си свалите „дрехите”!
