Сатурн в пети .... и макар, че орбисата е недопустима, все пак с Марс са в опозиционни знаци. Знанието на някой друг на мен ми действа като психологически тригер, който събужда психологическа несигурност относно собствените ми способности и вътрешно си казвам: Виж го тоя, бе, по-тъп е от мене, как така го е прочел това нещо и го е запомнил, че сега се сеща за него, а аз не мога да се сетя. Дори и да се сетя, ако този се сети преди мен: Виж го тоя, бе, колко бързо мисли, а на тебе докато ти загрее албанският реотан, стана утре. :85: :85: И после следва осъдителното Сатурново - Абе май не си толкова умна, за колкото се мислиш, щом някаква кифла знае нещо, което ти не знаеш, на зле отива работата. :012: :012:
Има една Сатурнова елитарност, която е едновременно и Водолейска и огнена. Защото, каквото и да си говорим за Сатурн, той си е планета, която обича да тежи на място, да е уважавана, респектирана, дори да се страхуваш от нея. У нея има едно изконно аристократично чувство за престиж в смсъл, че дори когато Сатурн отхвърля или ограничава модел, общата фраза е, че "ти си над тези неща или би трябвало да си". Водолей от друга страна, като знак става доста студеничък и надменен, ако му се засегнат въпросите за знанията и другите въздушни въпросчета и най-накрая другият, който ги е засегнал, изяжда един неочакван шамар зад врата. В съчетанието с Лъв в хороскопа ми, думи нямам, как така някой повече и по-важен от мен, не може. :012: :012: :012: :012:
