Гласът - привличащ и отблъскващ

[Happy58]

Нямам и любим актьор/актриса, нито любима известна личност. Не мога да си създавам идоли.

еее, Лили, що изтри поста ... докато наваксам да коментирам

по принцип и аз нямам любимци - Уитни ми е някак като идеал за жена (външно), не толкова като изпълнителка. Но предполагам, че това е така при мен, защото аз съм си по принцип инвалид по изкуството - консумирам това, което ми хареса, без да знам кой кой е .... и народа около мен много ми се чуди, че не знам еди-кой си или еди-коя си .... но, това е положението - имам си други тръпки

[delphin]

И аз нямам никави любимци, нито певци, нито артисти, политици и т.н., ..нямах доскоро, когато изведнъж се отворих за един актьор, когото мога да гледам с часове - Лиъм Нийсън. Това е единствения известен човек, който ме е привлякъл.



А това е любимата ми негова снимка, кадър от филма "Списъка на Шиндлер"

[Veselin]

Аз пък мисля, че Пол МакКартни е най-добрия певец и композитор на 20 век.

[Veselin]

Не знам, защото е спорен часа му на раждане - според официалните данни е 2:00 АМ, а според Линда МакКартни - 2:00 РМ:

http://www.astro.com/astro-databank/McCartney,_Paul

[niarnus]

Защо да има логика? Това означава ли, че всеки, който има по-изразени предпочитания, вътрешно копнее за известност?

А всяка Радка си мечтае да е пиратка. :012:

Идоли, фаворити, твърди любимци не бих казала, че имам, не и в този смисъл, който се влага обикновено. Ако проявя предпочитания към някого, то е защото на музикално ниво създава резонанс в мен, а и е "желязо" отвсякъде, ама да си падна по него, абсурд, няма как да стане (Дано Нептун не ми изпие акъла - пу-пу). Чарът им не ме вълнува, освен ако не се касае за излъчване от гледна точка на присъствие на сцена или общо впечатление/послание.

Никога не съм си правила синастрия с разни мъжове или звезди, както повелява модата из форумите. ; )))

[Lilla]

Веднъж отидох на концерт и не ми хареса егрегорът, разни фен изпълнения трудно ми понасят. Но ако се абстрахираш от обкръжението и се концентрираш върху това, което се случва на сцената, изживяването може да е приятно. Стига да не е някакво попфолк изстъпление.  :012:

А ако говорим за пубертетски изпълнения, в Съюза в края на 80те - началото на 90те имаше една нашумяла младежка група, вокалистът беше едно сладникаво момченце с дрезгав глас, без сълзи не можеш да го гледаш. Масово всички девойки бяха влюбени в него. 

[Veselin]

Слънце/Юпитер са му в моя 12Д.Сега поне разбрах защо за мен е "невидим и безличен" и нямам отношение към него.Никога не съм могла да разбера хората какво му(им на Бийтълс") харесват.

При мен попадат на моя К5. Явно затова песните му повече ми допадат, отколкото на Ленън например.

[Emma]

Аз харесвам дрезгави и дълбоки мъжки гласове. Повече обръщам внимание на емоцията, която се влага при говор.

За себе си не мисля, че имам кой знае колко впечатлителен глас.  :012: За сметка на това не мога да казвам 'Л'.

[Papy]

Вашите са яки

Обаче моят...

http://www.youtube.com/watch?v=zAUXPkx7gMI&sns=em

[niarnus]

Не става въпрос да си "паднем пубертетски" по някой изпълнител.Правим синастрия,за да видим защо ни въздействат или не творчески.  :d030:

Щом трябва. Доста "творчески" пъшкания покрай тия синастрии съм чела иначе. ; ))) Не казвам, че е лошо, просто споделям, че за мен е безсмислено.

[Lilla]

Относно творческите пъшкания се сетих за една наша поговорка - "като не кълве, и ракът е риба" 

Тъй че няма лошо и виртуално да се насинастрят с някой фаворит, нали трябва да бъде енергийно захранен 

[Emma]

Сънрейн, понякога си привлечен неопределено от някой. И след бърза синастрична проверка - или е твой тип, или имате разни допирни точки.

Аз много се привличам от мъже с лъвки и скорпи акценти, плутонясали. И това е видимо и в актьорите, които харесвам.

Ралф Файнс - Венера, Нептун и Луна в Скорпион, Марс в Лъв.
Джеръми Айрънс - Венера и Плутон в Лъв, Марс в Скорпион, Луна в Овен.
Ал Пачино - Слънце/Сатурн каре Плутон.

И в реален живот се подкосявам от такъв тип мъже. И тук не става дума за физическа красота. И тримата изброени по-горе не преливат от красота, да не кажа, че са грозници. Но нещо в тях ме кара да усещам 8 дом запален.
Някои мъже имат присъствие, което кара да се подкосяваш. При мен е този тип мъже.

[Reptil]

Отскоро темата ме завълнува отново. Със сигурност могат да се търсят показания в наталната карта, но когато такива липсват, а звукът на нечий глас предизвиква тръпки по гърба ти — мисля, че опираме до синастрия

[niarnus]

А ако говорим за пубертетски изпълнения, в Съюза в края на 80те - началото на 90те имаше една нашумяла младежка група, вокалистът беше едно сладникаво момченце с дрезгав глас, без сълзи не можеш да го гледаш. Масово всички девойки бяха влюбени в него. 

Представих си каква картинка е било...

Като тийнеджър всеки псуващ бунтаджия беше моят човек, то и сега си е така, де, стига красивият ум да личи. ; ))
Общото между всички, които веднага ми "лягат" е, че са тежки, "ръмжащи", смазващо вулгарни на моменти. Просто трябва да го има това, за да ме накарат да ги забележа.

Ако говорим за стилове, при мен отстрани погледнато се получава извратен компот, понеже в чуждите очи няма нещо, което да ги свързва, а в моите има (и астрологично), хахаха.
Уважавам и класиката, оценявам подобаващо всичко, което стои професионално, независимо дали ми е особено на сърце.

Залитам по жанрове през определени периоди от време, които ми въздействат силно и усещам от душа, но ги захвърлям с идването на нова епоха в живота ми, като рефрешна пак се връщам към тях.
Има парчета и изпълнения, които свързвам с конкретни случки и чувства, затова дори да са приятни, ги зачерквам за дълго или завинаги. Не обичам нищо да ме тегли към миналото.
Други пък ме докосват за кратко и успяват да събудят множество преживявания, а после вече не са ми толкова важни.

[Reptil]

Лили, признай си, че си си падала по Виктор Цой :012: