Имаше няколко мнения в посока "хубаво нещо са, но не задължително". Напълно споделям. Човек е какъвто е, трябва да се приема и обича такъв, сам по себе си, с всичките си грешки, глупости, провали, възходи. А приятелството-за разкош, за кеф, за споделяне, за мрънкане-според настроението
По принцип гледам да помагам на който мога, не само на приятели
На тях пък гледам да им се радвам когато мога
И помощта, която получавам, пак е такава-често дори не сварвам да помоля
Затова си мисля, че ако живееш във вътрешна хармония, вселената се грижи за теб