Благодаря, Съни! :38: Периодично да си напомням.
Имам много приятели, няма трудна ситуация в живота, в която да не сме си помагали. Всичките отношения са изпитани от години двустранно и това наистина е богатство. Дори съм усещала завист за това. Благодарна съм на съдбата,, това щастие не се променя с годините, да речем положителна карма. Но имам познати, обикновено мрънкащи, депресивни същества, тях търпя от криворазбрана човещина. Идват когато имат проблем, но така и не вземат ни акъл, не се и променят, подкрепата им стига-енергия, после----пак.Не споделям и си трая, може би решават, че всичко винаги ми е ок, тоест-няма обмен. Наскоро ги орязах, все бях заета и доживях да чуя-"никога те няма когато ми трябваш..."ама съм и търпелива, 2 години всеки ден изслушвах, правехме карти, давах надежда, все с идеята, че са в труден момент...веднъж не поисках нещо, не занимах със себе си, по принцип сама се оправям. Тогава вече се ядосах и усетих как нямам енергия, вдъхновение, изпили са ме. Месеци бях така.....
Това е и грешно възпитание, у дома винаги е хубаво, всеки се чувства добре, приятели в нужда идват без предварителна уговорка и така трябва да е, и винаги е било. Но все още имам някакъв проблем с границите-моето време, моите желания трябва да са преди чуждите.