Уране, онзи сън с пакета си има продължение от тази нощ.
Този път сънувах, че нося този пакет в нещо като сграда, но от плазма, прозрачна сграда. Виждам всичко през стените. Вместо врати към стаи имаше портали. Надниквах през порталите и виждах други светове. Някъде имаше плаж и море, на друго място планина, видях голяма площ с поклащащо се жито, река. Но никъде нямаше хора. Всичко беше пусто, нямаше птици, нямаше никакъв шум, сякаш изоставено.
Накрая някаква сила ме принуди да разопаковам пакета, беше кълбо. Трябваше да го обеля от обвивка и в него имаше отделен свят - джунгла с много маймуни и хора, всичките бяха лоши. Спускаха се със стар камион по стръмен планински път, имаше много растителност, лиани. Силата искаше да вляза в кълбото. А там ме търсеха хората с камиона.
От много време не бях викала в съня си. Беше гаден кошмар. Нищо и никакъв, но усещането беше ужасяващо.
Дали не е символ на човечеството и другите светове, до които не сме достигнали - чрез духовност? И кълбото като символ на настоящето?