Уране, само споменавам, че продължавам да си те сънувам.
Последно беше много детски сън.
Бяхме на някакво плато, скали, пред нас море. Малко като около Каварна.
Слънце, зеленина, синьо. И едно усещане за безвремие. Нацъфтели макове, поклащи се тревички. Бели облаци като памук.
Играехме на топчета. Имахме много, много стъклени топчета. А във всяко имаше цветни красотички, като отделни светове, които си бяха живи.
Топчета имахме в ръцете си, в джобовете на детските си къси панталонки, разпилени на земята около нас.
И усещане за невинност.
Това за тълкуване ли е? :012: :012: :012: