Вчера пак се чухме с моята адвокатка и ми потвърди, че делото отива към приключваме, ще подписваме доброволно споразумение. След това много мислех за човешката наглост и непочтеност.
Тази нощ ми се явиха две покойни близки жени - баба ми /която много рядко сънувам/ и майка ми. Първо сънувах, че се намирам на някаква автогара или голям паркинг с междуградски /или международни/ автобуси. С мен беше покойната ми баба. Трябваше да се преместя от един автобус в друг и да си продължа пътя, но в последния момент разбрах, че целият ми багаж е изгубен, останала съм без пари, без телефон, без нищо... Мислех, че ще отпътуваме заедно с баба ми, но тя ми посочи друг автобус и изчезна.
После сънувах сегашното си жилище, но сякаш на един и същи етаж в някакъв жилищен блок имаме два апартамента. Този, в който живея, и още един, допълнителен. В редовното жилище се бяха настанили двете починали - майка и баба. А аз още не се бях изнесла окончателно оттам, но живеех в другия. Там бяхме няколко човека, като някаква студентска квартира. По едно време "съквартирантите" /може и мои гости да са били/ щяха да си тръгват, а аз гледах колко има за чистене след тях. Сред тях имаше някакъв млад мъж, не си спомням лицето му. Каза, че е взел нещо специално за мен - часовник /и това бе момент на осъзнато сънуване - сетих се, че часовник вече съм сънувала/. Исках да бъда любезна, да не го засегна, но му казах, че имам няколко ръчни часовника и не ги нося, лежат в една стъклена кутийка. Въпреки това протегнах лявата си ръка, за да приема подаръка. И изведнъж видях, че това не е часовник, а масивна позлатена гривна. Беше много интересна - направена от жълт метал или злато, с вградени големи жълтеникави и оранжеви камъни, приличаха на кехлибар. Той ми закопча гривната.
Сещам че, че имаше кратък момент на колебание от моя страна, дали да приема - "За какво ми е тоя часовник?". Но в момента, в който протегнах ръка, часовникът се трансформира в жълта гривна.
След това излязохме на етажната площадка, където до някакъв прозорец стояха баба ми и майка ми. Поисках ключ от основното ни жилище, щях да вземам някакви багажи. Но баба каза "Край, моето момиче. Тук вече нямаш какво да правиш, отивай си в твоето жилище".
Интересното е, че етажната площадка беше много по-голяма и просторна от тази в реалния живот. От прозореца, до който стояха двете починали близки, излизаше светлина и дограмата беше бяла, чиста, като нова.
