Тази нощ сънувах много интересен сън, със символично послание. От сорта на това, че дори ако минеш два пъти през една и съща река, следващия път тя вече няма да е същата.
Сънувах, че пътувам с голям автобус, приличаше на междуградски или международен. За кратка почивка беше спрял в една красива природна местност, излязохме да се поразходим. Разхождайки се, видях красива река, имаше някакви хора на брега, изглеждаха спокойни и безгрижни. В реката имаше брод, през който преминах на другия бряг. Вървях без багаж, само с телефон в ръка. И сякаш на тоя бряг трябваше да се срещнем с някакъв мъж от миналото, звънях му няколко пъти, а той игнорираше позвъняванията ми. Стана ми много обидно и болно. На ръката ми имаше голям часовник - или подарен от него, или по някакъв начин свързан с него. Когато така и не го дочаках, се сетих за автобуса и реших пак да премина през брода. Но той изведнъж просто изчезна, в реката започна да приижда вода и някакви хора до мен ми казаха да не рискувам, защото мога да се удавя, дълбочината била над 4 метра. Реших да преплувам това разстояние. Не знам защо, но много се притеснявах да не взема да намокря часовника и да спре. Свалих го от ръката и го закачих на врата си, скочих в реката. В началото беше страшно, усетих колко е дълбоко и как водата може да ме погълне, но с учудваща лекота успях да преплувам до другия бряг, а разстоянието не бе никак малко. Излязох, погледнах часовника - продължаваше да върви напред, не беше спрял.
После сънувах друг сън, свързан с жилището, в което за кратко живеех като малка в родния си град /беше на една прабаба/. Разхождах се и търсех блока, имам го само като детски спомен. Намерих го, оказа се висок многоетажен, 13-15 етажа. Имаше партерен етаж, а над него - жилището. На партерния етаж имаше медицински кабинет, фитнес зала и някакви други места за общо ползване. Спрях се за кратко да поговоря с някакви хора от входа, дадоха ми ключове за моето старо жилище. Влязох вътре - в началото усещането беше потискащо, приличаше на необитавано и занемарено, но не беше мръсно, а просто затрупано и трябваше да се разчисти. Във всекидневната, която беше и спалня /гарсониера/, ме посрещна покойната ми прабаба. После продължих нататък, сякаш правех оглед на апартамента. Влязох в кухнята и се оказа, че там има и тераса. В стаята ме посрещна охранен рижав котарак. Даже се учудих как толкова безстопанствена котка може да изглежда толкова добре. Взех го на ръце - беше едър, дебел, с мека и лъскава козина. Започнах да го галя, изпитах блаженство и той се размърка. После продължих към терасата, излязох и установих, че тя е светла и просторна, а навън се откриваше хубава гледка, имаше много зеленина и свеж въздух. След това се събудих.