Тая сутрин, непосредствено преди да се събудя, сънувах странен сън.
Сънувах къщата, в която съм израстнала. На вратата ме посрещна покойният ми дядо, исках да вляза вътре. Той ми каза, че сега прави ремонт и сменя подовата настилка, но аз много исках да вляза... Чувствах се мръсна, сякаш идвам от далечен път, и исках да се измия някъде. Той ми позволи да вляза, но каза да внимавам къде стъпвам...
Влязох вътре, в стаите по пода се полагаха плочки, теракот. Изведнъж всичко започва да се преобразява - къщата стана по-голяма и започнаха да се появяват други стаи, все повече и по-големи. Къщата се превърна в дву- или триетажна, постоянно се появяваше ново обзавеждане и части от интериора. Стаите видимо се разширяваха. Къщата заприлича на аристократично жилище. Изведнъж се появи покойната ми майка, а до нея или пастрокът ми (вторият й съпруг), или дядо ми (не можах да определя, образът беше неясен). Казаха, че обзавеждат нова къща и ме поканиха да живея при тях, да си избера стая. Вътре беше хубаво, но някак странно, сякаш всичко беше застинало, неживо, а времето беше спряло.
Питах ги дали някъде има автобусна спирка и дали минава някакъв автобус до Варна, за да мога да ходя на работа.
Отговориха ми - "Нищо не минава оттук". Тогава започнах да се колебая дали да остана и им казах, че ще идвам да им гостувам, но мисля засега да остана в старото си жилище. След това започнах отново да обикалям стаите и имаше усещане за невидимо присъствие, сякаш навсякъде имаше призраци, беше като в мъгла... И тогава се събудих, будилникът звънна.
