Това са сглобки на подсъзнанието .Спомням си и до сега много жив сън,след като гледах документален филм за превземането на Берлин по време 2 СВ .Сънят започна с пробуждането ми в едно мазе близо до стълбише,затрупан от бетонни отломъци и покрит с прах в края на купчина тела също покрити със сив прах .В тоя момент чувам по стълбите слизат войници явно руснаци но не говореха точно на руски.Веднага загрях че тия идват да доубиват и мълниеносно се запитах едновременно дали съм покрит достатъчно с прах,дали няма да кихна от праха,дали да се правя на мъртъв,дали ще доубиват с контролен изстрел вече явно мъртвите,дали има оръжие наблизо,което е вероятно в случай че съм без спомен в момента,дали ако има ще го намеря достатъчно бързо,дали ще направи засечка от праха,дали има боеприпаси,дали да взема да замерям с отломки,дали няма да се окаже че ако стана няма да се окаже че имам повреда от рана в крайниците,която да ме спре-и това беше важно,защото изборът беше главно в две посоки-ако избера активна самоотбрана мимикрията става безпредметна понеже праха /прикритието ще падне от мен ,връщане назад няма .В края си спомням тия на стълбите погледнаха набързо купчината и се ъудеха дали да си хабят патроните,но в тоя момент от горните етажи ги викнаха и взеха че се върнаха .Край :012: