Наскоро /преди две-три седмици/ имах сън, свързан с детството ми, но мястото беше друго, по-особено. Не е мястото, където съм живяла, а беше холографска представа, събрана от подсъзнателни образи, чувства и спомени.
И интересното е, че тия дни сънувах отново същото място. Все едно, че се бях върнала в същия сън отпреди.
Гледката беше красива /живописна природна местност, но откъсната от външния свят/, но този път вече имах ясното усещане, че отвъд "стените" /не бях в къща, а навън/ има друга реалност и те започват да изтъняват вече, да се пропукват. Сякаш нещо се руши в подсъзнанието ми, разширява се, границите се размиват.