В чужда страна бях, хората се возеха на нещо като сал, нормално за тях, вид развлечение, аз се държах отстрани за него, дете на 5-6 се появи и го завханах между мен и сала, сетих се че е дълбоко и не плувам, потърсих с крак дъно ,имаше. После пак там далеч, минавах покрай множество хора, едно огромно куче тип каракачанска овчарка ме погледна с любопитство, исках да се скрия, повтарях си -не ме виждаш, не се срещаме. Отидох на гости, кучето изникна неочаквано, облиза ми ръката, докато примирах от страх, козината му беше много мека, направо- зайче. Знам, че то ме видя вътрешно, от това бягах-астрални откачении. Последното на онова място беше някакъв празник -селския сбор, в едно училище раздават подаръци на заслужили деца, нещо обаче сценарият не сработи, някой го нямаше. Децата се чудиха на кого да дарят правени от тях ръчни дантели от хартия и др. такива, аз се обърнах с гръб, няма ме, но номерът не мина. Нещата бяха много красиви като произведения на изкуството, макар и направени от хартия и др. "обикновени" материали.
Имаше драматична част, но не можах да си я спомня, негата на пасторала там, на мястото я разтвори.
