Тази нощ сънувах интересно място. Имам чувството, че наистина съществува такова, но не мога да се сетя дали съм го посещавала.
Нещо като парк, туристическо място. Т-образно. Пред мен алея с камъчета, изтъркана от ходене по нея. Бели камъчета. Срещу мен висока стена, природна скала. С дупки, пещери. И стълбички. Имам среща с моето момче. Стигам до скалите, много е красиво и им се възхищавам. Но знам, че моето момче е в едно от страничните разклонения. Има като пазар, сергийки, сувенири. Купувам си кафе или чай, топла напитка. И виждам ръцете си, а после и себе си - облечена съм в кожено палто, преценявам, че е много скъпо. И имам кожени ръкавици. И двете ми приличат на руски и аристократични - с козина, но светла, сребриста(това явно го сънувам, защото изпитвам голямо чувство на вина заради подобно палто, което все вадя и слагам в гардероба). Моето момче ме вика. А аз се заговарям с мъж, който ме увещава, че трябва да тръгна в противоположна посока. Завалява сняг, зимно е, заскрежено. Първоначално тръгвам в другата посока, има дървета и решавам, че съм се загубила. Сама съм там. А после се връщам. Сергиите ги няма, а в далечината ми маха моето момче. Аз седя и се чудя как да стигна до него - да катеря скалите, да премина правата улица. Но тази права отсечка ми се струва много страшна, въпреки че изглежда по-пряка. Сякаш има нещо там, което ме дебне.
Явно има връзка с любовните ми отношения. Но пък и нямам никакви изкушения в момента. Нито проблеми. Може би по причина, че до съвсем скоро ми е била приоритетна тази връзка. А сега имам и други интереси.
Почти си го разтълкувах - дали да се кача на високото, на скалата. Дали да тръгна към мъжа, който ме вика... Брей, защо да е така, не може ли и двете заедно? :85: