Уранче, ще се радвам да чуя твоето тълкуване, запомних два интересни фрагмента от снощния си сън, според мен много символични.
Първият фрагмент беше свързан с някаква къща. Вече за трети път я сънувам в рамките на няколко дни, почти всяка нощ, но в различни вариации. В тази къща бяхме аз и покойната ми майка. Изведнъж тя се качи на горния етаж, където имаше малка таванска стая, върна се и ми донесе старите ми детски играчки, цял кашон.
Не знам дали има някакво отношение към съня, но като малка съм имала навика да си разхвърлям играчките. И след като не съм изпълнявала наредбите на майка ми да ги подредя, тя ги е събирала и ги е скривала за по 2–3 дни. А аз от инат съм стояла и съм чоплила стената с безразличие, без да рева, без да мрънкам, без да манипулирам по детски и без да я моля да ми върне играчките. Това го знам от нея, разказвала ми е за това.
Вторият сън също беше с детска символика – може да е спомен от миналото, но модифициран, с привнесени чужди елементи. Пътувах с още една или две светли жени в претъпкан трамвай или автобус. С нас имаше дете, седеше до прозореца, а ние стояхме прави. Аз стоях точно срещу детето и сякаш видях себе си като малка. Беше с млечнобяла кожа, светли очи, бялоруса коса и излъчваше невинност, искреност, светлина. Транспортното средство беше претъпкано с хора, всички бяха еднакви – сивочерни, с безизразни лица, излъчваха безразличие и някаква примиреност, сякаш бяха потиснати. В очите им нямаше светлина, нямаше будност. Просто една сива, безизразна, инертна маса. А детето беше много будно и ме заговори, посочи тълпата – изказа се по детски искрено, но нетактично. От страна на пътниците нямаше никаква реакция, бяха като зомбирани, не изразяваха абсолютно нищо. Но хубавото в този сън беше, че осъзнавах, че в този автобус или трамвай съм само за няколко спирки.
