Тази нощ сънувах много интересен сън, изтъкан от различни сценарии.
Действие първо: Сънувам, че с група млади девойки, приличаха на бивши съученички или състудентки, сме се събрали на пикник, беше непозната природна местност. Далеч от мястото, където живея. В един момент какво стана, но май бяхме попрекалили с веселбата и алкохола... Изведнъж усетих, че съм изостанала от групичката, те тръгнаха да раздигат седянката. И част от багажа ми се разпиля, някои неща се поизгубиха. Сещам се за някакъв изгубен шал – не беше широк тип пончо, а тесен, който се увива около врата. Някъде изчезна и в суматохата не успях да го открия. Всъщност доколко е било "веселба" не съм много сигурна, защото имаше някакво неясно тегаво усещане сред тия жени, не усещах особено добро отношение, а нещо прикрито, някакво раздразнение или укор. От трите части на съня тази е най–неприятна като усещане.
Действие второ: В непознат красив град – беше късна пролет или в началото на лятото /май–юни/, всичко потъваше в зеленина, живописни природни гледки, светли поддържани сгради – бързах да хвана автобус, за да отпътувам до друго населено място. Мъкнех и куфар със себе си. Трудно се ориентирах в непозната обстановка, никого не познавах. Видях спрян трамвай /беше много интересен/ и питах шофьора дали оттук минават автобуси и какви линии. Търсех градската автогара. Мъжът беше над средната възраст, добродушен чичко с позитивно излъчване. Каза ми, че и трамваят води натам и предложи да се кача. Интересното е, че когато влизах вътре, имаше усещане за преминаване през нещо много тясно, буквално едва се вмъкнах. Вътре нямаше жива душа. Отпътувахме.
Действие трето: Озовавам се в друг непознат град, този път много голям. Обикалях сред някакви жилищни сгради, срещнах млади жени, заговорих ги. И този град беше светъл, чист, потъваше в зеленина и цветя. Сякаш търсех някаква конкретна сграда/блок. Влязох в едно междублоково пространство – беше много интересен жилищен комплекс, тип лабиринт. Обикалях, гледах и изведнъж видях малко момченце, на видима възраст между 2 и 4 годинки. Беше с руси коси, много бяло и излъчваше някаква светлина. Проговори на руски. Някаква жена каза, че детето търси майка си, изгубило се било. Тогава го взех за ръчичка и обещах да намерим мама. След това се събудих, единият ми котарак тръгна да ми души лицето и изпищя.
