Аз искам да споделя сънища от детството. Два конкретни. Повтарящи се. Повече от два три пъти съм ги сънувала. Била съм към 6-7 годишна. Напоследък сънят ми е нарушен, изобщо не спя добре и често се сещам за тях. Първият и по-ярък все още е, че турците ни нападат отново. Аз съм в родната си къща, където и живея в момента, крия се на тавана, но те ме намират. Усещане за време, като епоха вече не съм сигурна дали е имало. Но за самото нападение, ние сме свободни. Те ни атакуват да ни поробят пак. Интересно че на тази детска възраст съм почти сигурна, че не съм знаела все още турци, робство. Може би в последствие в училище, с история съм навързала нещата. Вторият съвсем кратък и нямам идея дали е свързан с първия. Излизам от пътната ни врата /пак на моята къща/, започвам да бягам и някой ме застрелва в гърба и аз падам по лице. До момента на изстрела аз виждам себе си как бягам, виждам си гърба като страничен наблюдател, и вероятно от ъгъла на стрелеца. Вече когато ме улучват се усещам физически, че съм това тяло, което пада. Та странно е, че помня тези сънища повече от 20 години.
