В последно време рядко помня какво сънувам, но много ясно си спомням снощния сън...
Сънувах, че вървя пеша по асфалтиран път с доста завои, посока - надолу. Пред мен имаше някакъв мъж, но бяхме на голямо разстояние един от друг, той вървеше първи. Беше тихо и много спокойно, имах усещане за късна пролет или ранна есен. В действителност този път ми е познат - в Родопите е, има изключително много завои и не съм ходила там от поне 15 г., не го харесвам това място.
След известно време се озовах в центъра на някакъв град/село, имах усещане, че е познат, но не съвсем. Мъжът постели върху тревата един бял чаршав и седнахме - единият в края и другият в края, на поне 2 м. разстояние. Имаше някакъв концерт или представление, беше оживено, но хората стояха статични отстрани. А пред нас - огромна бяла мраморна сцена, голяма колкото игрище за футбол. Той ме поглеждаше постоянно, аз отбягвах погледът му. Имах усещане, че той искаше да говори, както и аз, но беше ни забранено... След време между нас седнаха двойка - жена и мъж, запълниха празното пространство. Започнаха да се смеят и забавляват. Правиха опити да заговорят и мен, и него, побутваха ме с ръка постоянно, както и него, но бяхме безмълвни със студени лица, без усмивка.