Сънувах, че пътувам с хора в кола. Пътят има завои, но е хубав, планински, асфалтиран. Времето е хубаво, слънчево. Растителността е обагрена в зелено, оранжево, жълто. Пътуваме по пътя - нагоре, надолу. Аз попитах шофьора дали сме на правилния път. След известно време пристигнахме, слязохме от колата.
Тръгнахме по асфалтиран път нагоре. До мен се появи едно момче, постоянно се опитваше да ми привлече вниманието. Аз го виждах, но умишлено не му обръщах внимание. Изведнъж той ме доближи, блъсна ме леко, аз залитнах, той ме заобиколи и застана пред мен. Погледна ме в очите и започна да плаче, после и аз. Сълзите бяха като че ли от радост, а не от мъка. Той ме прегърна.
Мъжът беше усмихнат, приветлив, светъл, много приятен.
За 2 път през тази седмица сънувам този мъж.