Автор Тема: Сънувах...  (Прочетена 625002 пъти)

Satin

  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 3180
Re: Сънувах...
« Отговор #600 -: Юни 06, 2014, 12:28:14 pm »
Цяла нощ сънувах, отдавна не ми се беше случвало

В един от сънищата рано сутринта, сънувах че умирам, по скоро усещах как умирам, беше странно и толкова истинско като усещане, но тогава не ме беше страх, уплаших се като се събудих да не се случи наистина

Uran

  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 2538
Re: Сънувах...
« Отговор #601 -: Юни 06, 2014, 09:52:11 pm »
Цяла нощ сънувах, отдавна не ми се беше случвало

В един от сънищата рано сутринта, сънувах че умирам, по скоро усещах как умирам, беше странно и толкова истинско като усещане, но тогава не ме беше страх, уплаших се като се събудих да не се случи наистина
Ще "умре" някакъв аспект от личността ти. Просто промяна.

Теодор

  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 1947
Re: Сънувах...
« Отговор #602 -: Юни 08, 2014, 10:21:53 am »
Сънувах, че крава пасе на една поляна, но силен дъжд се сипеше над нея. Тя се жалваше само, че я вали много, а ние си я гледаме на сушинка. ;D Изведнъж отнякъде извади (да кравата) един банан и го обели. Занесе го на баба ми обелен - готов да се изяде. :D :D
Мисля, че това беше опит за подмазване!   :043: :043: :043:

Uran

  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 2538
Re: Сънувах...
« Отговор #603 -: Юни 08, 2014, 10:40:07 am »
Сънувах, че крава пасе на една поляна, но силен дъжд се сипеше над нея. Тя се жалваше само, че я вали много, а ние си я гледаме на сушинка. ;D Изведнъж отнякъде извади (да кравата) един банан и го обели. Занесе го на баба ми обелен - готов да се изяде. :D :D
Мисля, че това беше опит за подмазване!   :043: :043: :043:
Занасяш ли ме? :012:

Теодор

  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 1947
Re: Сънувах...
« Отговор #604 -: Юни 08, 2014, 10:52:07 am »
Нее, даже сигурен съм, че Муунлайт ми провокира съня с кравата. :D :D

Uran

  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 2538
Re: Сънувах...
« Отговор #605 -: Юни 08, 2014, 10:58:08 am »
Нее, даже сигурен съм, че Муунлайт ми провокира съня с кравата. :D :D
Ще трябва си кооперативен, тийм ориентиран, комуникативен.  :)

Satin

  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 3180
Re: Сънувах...
« Отговор #606 -: Юни 08, 2014, 11:26:04 am »
Ще "умре" някакъв аспект от личността ти. Просто промяна.

 Благодаря :)

Теодор

  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 1947
Re: Сънувах...
« Отговор #607 -: Юни 08, 2014, 11:52:02 am »
Ще трябва си кооперативен, тийм ориентиран, комуникативен.  :)
Не подозирах, че за съня ми може да се измъдри тълкувание. :)  :012:
Благодаря ти! :)


enigma

  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 1971
Re: Сънувах...
« Отговор #608 -: Юни 09, 2014, 11:45:04 am »
Чакам за концерт зад кулисите, но съм объркала помещението. В порутена стая съм, има военни с камуфлажни униформи. Един ми дава да държа чанта с уред, закача се, но е все зад мен, не трябва/не мога да се обърна. Като че ли са пияни, разпасано се държат. Този ми казва-Не накланяй уреда че ще хвръкнем всички във въздуха. Някак излизам-друг филм. Малко момченце е в ръцете ми-около 3-годишно,чернокосо с къдрава косица. Току-що е преживяло инцидент в лявото око. Подавам го на доктора, той поглежда, прави гримаса, която значи-ще загуби окото и ми го връща с гръб към мен.. Обръщам го с лице, вече до мен е и един колега. Много странно в окото му има кръвоизлив-вътрешен, зеницата беше избеляла /стъкловидното тяло/ и кръвта вътре се движеше без да излиза от окото, вътре имаше и бели хиксове и въртящи спирали. То не плачеше. Обърна ми се сърцето, сложих ръка на окото да подам рейки. Зад гърба ми се обади възрастен мъж-към докторите-Ама аз съм дядото, как така да няма на кого да се обадите.
Събудих се тук. ??? Чувство-на безсилие.

п.с. като видях белите хиксове успях да си помисля, че прекалявам с нета, сванах ги като "затвори"-хиксчето.
« Последна редакция: Юни 09, 2014, 11:52:46 am от enigma »

Flora

  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 1168
Re: Сънувах...
« Отговор #609 -: Юни 09, 2014, 11:45:23 am »
Тази сутрин се събудих от кошмар  :012:. Значи, сънувах как бягам с някаква жена в град, но града не бше познат. Наподобяваше този, в който съм сега . И как ни гонят разни типове, а ние не можем да хванем трамвая. И бягаме покрай разни трамвайни спирки. А нея я гонят , понеже е жена на някакъв висшестоящ политик ( направо драма филм)  :012:. И след това стигаме до мост, където трябва да преплуваме едно блато. Слизаме по стълби, но водата е отвратително мръсна. Все едно е разделена на няколко малки водни басейна, вътре плуват какви ли не гадини, разни риби , октоподи, жаби, комари, цялата вода е мътна и гнусна. Обаче тя продължава напред, а аз я следвам. При което тя започва да плува  и ми казва, че не било толкова зле, ама можело да има змии и др подобни, при което аз съвсем откачих, но не спрях... и се събудих..  :012:
Sometimes I wake up in the morning
To red, blue, and yellow skies
It's so crazy I could drink it like tequila sunrise
I feel free when I see no one
And nobody knows my name

Uran

  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 2538
Re: Сънувах...
« Отговор #610 -: Юни 09, 2014, 07:38:40 pm »
Чакам за концерт зад кулисите, но съм объркала помещението. В порутена стая съм, има военни с камуфлажни униформи. Един ми дава да държа чанта с уред, закача се, но е все зад мен, не трябва/не мога да се обърна. Като че ли са пияни, разпасано се държат. Този ми казва-Не накланяй уреда че ще хвръкнем всички във въздуха. Някак излизам-друг филм. Малко момченце е в ръцете ми-около 3-годишно,чернокосо с къдрава косица. Току-що е преживяло инцидент в лявото око. Подавам го на доктора, той поглежда, прави гримаса, която значи-ще загуби окото и ми го връща с гръб към мен.. Обръщам го с лице, вече до мен е и един колега. Много странно в окото му има кръвоизлив-вътрешен, зеницата беше избеляла /стъкловидното тяло/ и кръвта вътре се движеше без да излиза от окото, вътре имаше и бели хиксове и въртящи спирали. То не плачеше. Обърна ми се сърцето, сложих ръка на окото да подам рейки. Зад гърба ми се обади възрастен мъж-към докторите-Ама аз съм дядото, как така да няма на кого да се обадите.
Събудих се тук. ??? Чувство-на безсилие.

п.с. като видях белите хиксове успях да си помисля, че прекалявам с нета, сванах ги като "затвори"-хиксчето.
Предстои ли ти публична изява/проява, за която не се чувстваш достатъчно подготвена? Възможно е, сънят да не е за теб, а за човек, за чиито дела се безпокоиш. Някаква промяна в кариерата, но засега, само се мержелее. Не е ясна като концепция, а и резултат. (Загубата на око и хиксовете в зениците)

Uran

  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 2538
Re: Сънувах...
« Отговор #611 -: Юни 09, 2014, 07:43:00 pm »
Тази сутрин се събудих от кошмар  :012:. Значи, сънувах как бягам с някаква жена в град, но града не бше познат. Наподобяваше този, в който съм сега . И как ни гонят разни типове, а ние не можем да хванем трамвая. И бягаме покрай разни трамвайни спирки. А нея я гонят , понеже е жена на някакъв висшестоящ политик ( направо драма филм)  :012:. И след това стигаме до мост, където трябва да преплуваме едно блато. Слизаме по стълби, но водата е отвратително мръсна. Все едно е разделена на няколко малки водни басейна, вътре плуват какви ли не гадини, разни риби , октоподи, жаби, комари, цялата вода е мътна и гнусна. Обаче тя продължава напред, а аз я следвам. При което тя започва да плува  и ми казва, че не било толкова зле, ама можело да има змии и др подобни, при което аз съвсем откачих, но не спрях... и се събудих..  :012:
Твоят сън също е кариерен. :) Имаш необходимост от добре разпределен дневен график- веднъж като ангажименти, втори път- като необходимост от последователност, ясна процедура. Гадинките, които плуват са чувствата породени от междуличностните отношения. Имаш необходимост и от делови партньор/екип. :)

enigma

  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 1971
Re: Сънувах...
« Отговор #612 -: Юни 10, 2014, 01:30:05 am »
Предстои ли ти публична изява/проява, за която не се чувстваш достатъчно подготвена? Възможно е, сънят да не е за теб, а за човек, за чиито дела се безпокоиш. Някаква промяна в кариерата, но засега, само се мержелее. Не е ясна като концепция, а и резултат. (Загубата на око и хиксовете в зениците)
   Ти си Вещерка, Уран! Чуждото дете загуби майка си и аз обещах да заместя колкото мога-факт.
   Публичните изяви не ме притесняват, такава е професията-пред публика, дори да не знам предварително какви ще ги насътворим, никЪв проблем да говоря/правя друго пред непознати хора. И това е вид опит, рутина, научава се. Годините време със страх от хората-публика  вече не са проблем.
   Участвам в чуждо човешко развитие-дали ще се справя, уплаших се-това с детето.
    Промяната в кариерата, да-след 2-3 години-вече твърдо решена, но обстоятелствата казват-не е сега моментът. Сега работната ситуация е- малко, но сигурно и ме устройва. Но-за пръв път от 15 години време знам, че няма да остана тук, предателство към мене си е -да остана. Просто не е дошъл моментът за промяна.


   Само не ми разправяй, че едва ли не случайно налучкваш, много си добра и попаденията ти-изобщо не виждам как ги извади  и от кой ръкав тези тълкувания на шантави сънища. Като се има предвид, че и почти не сънувам, или са все-сатурнови истории.


   В интерес на истината-децата-мечтая да спасявам деца, да имам "киндер-нещо си". В детството знаех, че ще спася болните птички, котки, кибритопродавачката. Това беше цялото ми детство-Спасение на грозното пате-на хубавата му душа, на потенциала и качествата му. Символизмът с детенцето изобщо не е случаен.
   Психолозите вероятно биха казали, че лекувам детството си. Не мисля, че е така. Но бих обещала на тъжно дете, че ще направя светът по-добър, докато порасне. Защото децата са по-добри от нас, ние после ги разваляме, опорочавайки ги докато растат.
   Да извинявате нептуновите ми положения-натални и прогресивно-транзитни.
   Ако пък не ги извинявате-боли ме....уранът. Нищо лично. :58:
« Последна редакция: Юни 10, 2014, 01:50:32 am от enigma »

синие

  • Full Member
  • ***
  • Публикации: 167
Re: Сънувах...
« Отговор #613 -: Юни 10, 2014, 02:12:33 pm »
тази нощ пътувах с влак,бях в едно купе с детето ми,и мъжа ми.
беше ми  как да кажа,неприятно да стоя във купето,сякаш и заради влака че съм попаднала там,-с една дума не е моя*влак,а по-късно се оказа и че гарата не е моя*. (моя и на детето*)
по нареждане на мъжа ми -трябваше да слизаме на Неговата гара,тази която наближавахме,там трябваше и искаше той да слиза,но искаше да слизаме и ние.
настана едно бързане,стрес,тягостна,нажежена атмосфера.
по нареждане ,според желанието на мъжа ми-трябваше да слизаме,аз с нежелание се наведох да връзвам обувките на детето,то беше седнало на седалките...аз срещу него,показвах недоволство.мъжът ми сякаш присъстваше  там,прав,студен,то цялото това нещо е просмукано от негативна енергия
а знаех, че това не е нашата спирка,нашата гара е много  след тази за която той даваше зор.
слезнахме,мрачно,тъмно,студено(ще кажеш мръсен лондон преди стотина години),мизерно място
имаше  линии,перони,влакове
аз тръгнах из между влаковете,и търсех някой който да ма отведе на моето място,казвах си нещо от рода на''нищо,малко врме ще загубя,но ще ида Там,ще се махна(на моето си място)''

и друг сън който ме отведе  при ученическа любов.
аз бях сама някъде,какво правех не помня(трябваше да запиша,защото имаше нещо)
и как да кажа,за моето  местоположение, то е усещане.
видях  стария приятел,на друго място,пред мен,на десетина крачки,но бяхме на две различни места,във време.
горе долу-да държиш кристална топка,в нея да виждаш,как държиш кристална топка-а в тази топка-да виждаш някой си.малко фентъзи стил...клюкар на измеренията...
затичах се,да го догоня.
странното в това тичане е че в самия сън,отмервах време,тичането,как да кажа-не е земно,и не е онова  тъпчене на място ,когато бягаш в сънищата си,по скоро е просмукване,носене ...
догоних го, носейки се из между автомобили,нещо като улица с паркинг.
застанах до него,сложих ръка на рамото му ,хм беше облечен в черно,и слаб! и му казах-''ти нямаш жена,но искаш дете.ти си другаде,но си сам,аз  останах (на друго място) но имам  дете.мога да родя,но винаги съм с детето си

сънища* огледало на живота
« Последна редакция: Юни 10, 2014, 02:20:30 pm от синие »
Само в един миг безвремие...
изгубени ще се намерят;намерени ще се изгубят;

ThuNdeRGoDDeSS

  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 1087
Re: Сънувах...
« Отговор #614 -: Юни 10, 2014, 03:36:38 pm »
И аз онази вечер много сънувах, единия сън обаче беше супер гаден и много се уплаших, т затова ви пиша, имам нужда от интерпретация.  ???

В някаква кола сме цялото семейство - майка ми, брат ми, сестра ми, аз, не помня кой караше. И по едно време се блъскаме в камион, от големите ТИР-ове, но така се блъскаме жестоко, че чак колата се подпъхва под ТИР-а. На никой нищо му нямаше и слязохме на улицата. Майка ми нещо каза, че е баба ми е била права и сега трябва да й каже. Нещо се беше уплашила за баба ми, че един вид ние сме катастрофирали, а тя е пострадала или нещо такова. Влязохме вътре в някаква стая, в която в съня ми тя живееше и аз бях много уплашена какво ще видя. Там си беше баба ми, изглеждаше много по-стара, отколкото сега и нещо я изведохме навън и се оказваме на двора в къщи, но когато я изнесохме, аз не виждам баба ми, аз виждам някаква фигура, подобна на Смъртта. Казвам подобна, защото изобщо не беше някакъв скелет или нещо - беше една повита в вестник чаша - това беше "главата" на смъртта, просто тази чаша седеше в пространството. Нямаше врат или нещо, а празно пространство и вместо тяло имаше само една черна плетена наметка, която също седеше във въздуха, все едно поставена на дървен прът. Рядко съм била толкова уплашена от кошмар ... особено предид факта, че е някаква ЧАША и някаква наметка, наистина се надявам само да не предвещава нещо лошо за баба ми ...  ???