В деня на пълнолунието сънувах, че придружавам майка ми в някаква институция. Беше досадно и излязох, Видях колеги с децата им. Едното хлапе взе да ми бърка в чантата, деликатно му намекнах да не прави така. То продължаваше и аз извадих ярко червило, намазах се и му "праснах" целувка по бузата, надявайки се да го притесня. Обърнах се да видя за майка ми, тъкмо излиза от сградата и слиза по 3 стъпала с високи елегантни кафяви обувки. Докато си помисля, че ще падне, защото глезените й са тооолкова тънки, така и стана. Без връзка -нататък пак двете се движим покрай шосе, едната лента е затворена и е тясно. Видях как приближава кола и ще ни блъсне, дори усетих удара, но някак автомобилът беше "безплътен", мина през мен и-ние си продължихме. После имаше подобна ситуация със стълби надолу, в един момент свършваха, ние си материализирахме някакви въжета и се спуснахме. Основното чувство беше на грижа и тревога за нея, знаех, че е болна и слаба без придружител.