А тази нощ каква беше плодотворна… започвам отзад напред.
Първо се върнах в училище. Беше началото на учебната година и на една конкретна учителка (по лингвистика? по логика?) два пъти бях пропускал часовете, все с добра причина. Когато се видяхме, тя знаеше кой съм и започнахме повърхностно много любезен разговор, в който се усещаше мъртво вълнение. Все пак, попита ме как се казвам и някак намери начин да внесе конфликт, захващайки се за отговорите ми. Беше много добра в тая работа, в момента когато попита "как се пише", а аз отвърнах "както се чува", се усетих, че вече съм ѝ подал топка за фонетично-правописно заяждане. Продължихме в тоя дух, докато някой отзад нема̀ неблагоразумието да се заговори със съседа си — тогава тя неочаквано изгуби контрол и избухна (в посока говорещия), обясни как тук/там нямало да става баничарница, щяла да ме остави на улицата и пр., а аз си изгубих уважението към нея и сънят свърши.
Предишен сън. Семейство в Германия очаква сина си от Америка. Оказва се, че самолетът щял да кацне в Лисабон (?). В крайна сметка, синът пристига. Бил е на някаква война, в Европа също е имало — може би Втора световна, но синът не знае какво значи "фашисти". Тримата — бащата, майката и синът — излизат на площадчето, където хората са на припек. Докато си говорят, бащата полунебрежно, сякаш случайно, вдига ръка напред и нагоре. Откъм припичащите се няколко души му отвръщат. На сина му става ясно. Хората на площада сякаш се превръщат в скали. Синът притичва на зиг-заг между тях, все едно стрелят по него. Когато стига до средата, обръща се назад и пита "Кой беше руският шпионин тук?". "Госпожа Еди-коя си", отвръща баща му. Една скала се превръща отново в човек, кима, а синът се насочва към нея. Когато я стига, всички пак са хора, а един от тях започва разговор за едното време с майката (бивша медицинска сестра) — примерно, колко по-хубави били бирата и наденичките и колко по-зелена била тревата до реката. Тя му напомня, че тогава изобщо не е мислел така.
Fin