Снощи имах доста символичен сън.
Тия дни пак взех да се ядосвам на мама, като направих равносметка на последните десетина години, и снощи сънувах как е дошла да ме храни, да ми дава храна, сякаш се чувства гузна. Интересното беше, че не я сънувах в кухнята или в домашна обстановка, а в училището, където учех като малка. Ученическите си години изкарах отделена от нея, тя беше в чужбина през това време. Имам съвсем блед спомен от съня, но сякаш ми е подавала поднос с дребни сладки, а аз вземах от тях и си хапвах.
Преди да заспя, имах странно изживяване. Както си лежах и се мислех, изведнъж усетих, че сякаш съм прелетяла в миналото - от преди няколко години. Интересното беше, че не бяха просто спомени, а имах чувството, че изведнъж съм се озовала точно в определен отрязък от вече изживяно минало, но не аз съм се върнала в него, а то е "дошло" при мен. Трудно ми е да го обясня разбираемо, но сякаш се беше "настанило" в стаята, т.е. течеше друго време - такова беше усещането ми. Тогава се замислих върху хипотезата, че наистина е възможно едновременно да живеем в минало, настояще и бъдеще.