Пак сънувах странен сън. Бях заобиколена само от починали близки, сънувах и две погребения или по-скоро подготовката им. В съня присъстваха всички мои починали близки, до един. Интересното е, че една част ги сънувах живи и се подготвяхме за погребение на други двама. Цялата организация ми се падна на мен, във връзка с което много се притеснявах, накрая /с второто погребение - на едната ми прабаба/ нещата се проточиха, стана някакво объркване с погребалната агенция, никой не дойде. С покойния ми дядо обсъждахме какъв ковчег да изберем /но това са реални спомени - изведнъж лицето му се преобрази и заприлича на пастрока ми, а като спомена "колко струва" ми стана ясно, че не е дядо/. Това е един от най-неприятните спомени в живота ми, подсъзнанието ми просто го е възпроизвело, но с повече участници и в друга обстановка /жилището от детството ми/.
Спомням си ясно, че втората починала, с която погребението не се състоя, беше едната ми прабаба - майката на дядо ми. По едно време останах сама с тялото й, лежеше на един диван цялата в черно /това е прабабата, за чийто образ не ми е останал почти никакъв спомен от детството, не си спомням лицето й/. В съня ясна видях нейното лице, чертите й. Трябваше да чакаме да дойдат да я вземат и да откарат към гробищата, всичко много се забави, чувствах се притеснена и ме беше страх, но същевременно с любопитство разглеждах тялото на прабабата, която в ранното си детство си малко познавах. Беше облечена цялата в черно, но ми направи впечатление, че облеклото й бе характерно за друг етнос - мюсюлманско, може би турско.
По едно време се появи покойната ми баба, поведохме разговор, започна изведнъж да споделя с мен някои неща от семейния си живот. И ми се оплака от свекърва си /въпросната починала прабаба/, че много се е месила в отношенията със съпруга /дядо ми/. Преди това незнайно защо ми спомена за детската ми стая, в която е починала нейната свекърва. И каза, че нито тя, нито други близки не можели да спят спокойно там след смъртта й, само аз съм успяла да заживея там без страх.
След това ме хвана за ръка и ме изведе от къщата. Изведнъж се озовахме насред някакво поле или нива. Имаше черен път – неасфалтиран, без никакви знаци, който просто водеше нанякъде. В далечината, на хоризонта се виждаше панорама на много голям, но непознат град. Видях го като от птичи поглед - приличаше на някаква еднотипна матрица, с улици лабиринти. Баба ми сякаш ме подтикваше да напусна къщата от детството, където цареше само смърт, и да поема път към неизвестното. И преди сънят да свърши, аз й казах ”Бабо, страх ме е да се разтворя в еднаквостта, да се изгубя в този град...”. Но сякаш това беше единствената перспектива пред къщата на мъртвите.
