Тази нощ сънувах световна катастрофа, но оцеляхме. А завършекът беше с положително послание.
Първо сънувах, че се намирам в някаква голяма къща, с бели стени и празни стаи, нямаше никакви мебели. Усещаше се лек хлад и влага, като в необитаемо място. И като че ли знаех, че тази къща е на моите баба и дядо, но бях сама там. По едно време се появи образът на майка ми.
И в един момент се случи силно земетресение, от което се получи свличане и разместване на земята. Сградите не се разрушаваха, а просто се местеха. Къщата, в която бях, също пропълзя напред и стените й се накривиха. Вътре се усещаше пустота и знаех, че е станала необитаема.
Когато излязох навън, осъзнах, че целият световен ред се е преобърнал. Нищо не работеше - интернет, телевизия, банкови разплащания и т.н. Цялата електроника се скапа. Видях го на един голям бял екран.
Навън в далечината видях бродещи и неориентирани хора... Всеки търсеше нещо, но не откриваше. Пред мен се простираха красиви ливади и поляни, имаше много зеленина и цветя. И усещане за безкрайност, умиротворение и простор, сякаш някакво ограничение и свършило, дошъл е краят му. Минах покрай някакви цветя, бяха много красиви, с ярки наситени цветове. Откъснах си едничко и го помирисах, имаше много хубав аромат. Този аромат сякаш ме упои и вече не се притеснявах как ще живеем оттук нататък и как ще оцеляваме, какво ще ядем. Не зная защо, но само търсех вода, с която да се измия... Имах чувството, че отнякъде съм излязла мръсна. По едно време и майка ми се появи до мен, но не помня какво ми говореше. Образът й беше положителен и светъл.