Тази нощ беше особено плодотворна на сънища. Дали заради затъмнението...
Първи сън беше най-страшен. Сънувах, че има война, военно положение. Аз съм в Ямбол(никога не съм била в този град). Шофирам по някаква дълга улица, оградена е с дървета. Платната са разделени с тревно пространство и храсти. В далечината виждам огромна сграда с огради от щикове, оръдия. Моята цел е да стигна там. Ту съм сама в колата, ту има и други хора. С половинката сме си разменили колите, виждам го, че шофира около мен, но е силно разтревожен. Беше страшно, сякаш ни преследваха снаряди, ракети, същества от други планети. Между дърветата виждах море - Ямбол беше станал морски град. Събудих се, когато стигнах оградите на сградата.
Втори сън съм с рокля, дълга, с голямо деколте, вечерна рокля сигурно. Имам огромна капела. Стоя на подиум, който се върти. Мисля си, че гърдите ми са пораснали. :85: Знам, че ме гледат хора, но ми е спокойно, защото има параван и виждат само мой силует. Явно участвам в представление. Лицето ми се беше променило, сякаш беше микс от моето и на половинката ми.
Трети сън беше най-хубав. Яздех кон през някаква планина. Имаше високи треви, които галеха корема на кончето. Виждах страхотни гледки. Пред мен имаше други яздещи мъже, приличаха на старите българи със специфичните прически, дрехи. В ниското виждах войната от първи сън. Мъжете ми обещаха да намерят котенцата ми и мъжа ми. И да ги доведат в лагера, в който отивахме.
Имаше и още един сън, по-скоро картина. Бях шовач, кроях някакъв мъжки костюм, а до мен стоеше котката ми. Имаше разпилени всички шивашки пособия, имах синя креда.