Тая сутрин - през малкото време, през което успях да подремна, сънувах сън, който отчасти се сбъдна.
Сънувам как вървя по улицата и гледам отдолу прозорците на своето жилище. Изведнъж забелязвам как пвц дограмата е провиснала и се притеснявам да не вземе да падне долу и да се счупи. Бързам. Качвам се горе, влизам в апартамента. Първо заставам пред прозореца и се опитвам сама да го наместя, но не ми се получава без чужда помощ.
После отнякъде се долавя тих звук, като с чукче. Връщам се в антрето и изведнъж там се появява врата към стая, несъществуваща в реалния апартамент. И продължавам да чувам този звук. Поглеждам вътре в "скритата нова" стая и виждам там млад мъж, който с чукче ми ремонтира нещо. Той ме посреща широко усмихнат и изведнъж вади бутилка бяло вино, казвайки че за мен я е пазил и чакал да дойда. Отваря я. Чувствах се много щастлива.
Изведнъж обаче през отворената врата в жилището нахлуват четири наконтени млади жени, изглеждаха много самодоволни и нахални. Влизат в апартамента ми, може би не очаквайки да заварят някой там, и започват да коментират коя какво щяла да си вземе от него. Направо се вбесих от наглостта им, толкова свойски се разпореждаха с всичко. Само си спомням как ги хващах за косите една по една, изритвах ги навън и буквално ги набутвах в асансьора с пожелание да си ходят и повече никога да не се връщат. Доста ги бях понатупала. :57:
Та днес стана едно много грозно изпълнение с колежки в службата, такава брутална наглост не бях очаквала. Е, не успях да ги "наритам", но казах нещо, което ми е направило неприятно впечатление на това място от самото начало. Естествено, че се направиха на ударени, но аз си го казах, де.
