Фантастика не съм гледала наскоро, а тази нощ сънувах много странен сън.
Сънят започва с това как с още някой /мисля, че беше млад мъж/ стоим навън и гледаме нощното небе. Беше невероятно красиво, виждаха се всички съзвездия и ярки звезди, целият Млечен път... Изведнъж видях няколко падащи звезди. Казах му - "виж, това са комети". Започнахме да коментираме по-известните звезди и да ги назоваваме по имена.
Загледах се по-нататък в небето и изведнъж /и друг път съм го сънувала/ се получи ефектът на zoom - някои по-отдалечени участъци се увеличаваха и се доближаваха, сякаш гледах отвъд в Космоса, извън нашата Галактика. Беше много красиво, толкова завладяващо... В далечината видях и движещи се космически кораби.
Изведнъж се озовах в детската си стая, стоях и гледах през прозореца. Мъжът до мен се превърна в момченце, а аз - в момиченце. Продължавах да стоя на прозореца и да му соча звездите. Изведнъж видяхме ярка светлина - беше не просто летяща чиния, а цял космически кораб. Започнах да подскачам и да махам с ръце, исках да ме забележат. Момченцето се уплаши, каза ми да внимавам, че не се знае какви същества призовавам и с какви намерения. А аз му отвърнах, че вече нищо не ме задържа на този свят и не се страхувам да го напусна.
И тогава от кораба излезе лъч ярка светлина и ме вдигна нагоре. Изведнъж се озовах на друга планета - беше като нашата Земя, но в друго измерение. Хората приличаха на нас, но поведението им беше друго, порядките бяха други. Озовах се в някакъв градски квартал, обикалях и разглеждах блоковете. Имаше нещо съвсем различно, не мога да го опиша с думи. После се озовах в някаква сграда, там имаше хора и те ме разпознаха като "чужда". И имаше някакво тягостно усещане, на разочарование.
Спомням си, че този град беше много голям и много исках да отида до другия му край, а нямаше с какво. Казаха ми, че през квартала от време на време минава някакъв високоскоростен трамвай, на който, ако намеря правилната спирка и ако нацеля точния момент, мога да се кача и да отпътувам.