http://astrohoroscope.info/exaltation.phpЕдин нов поглед върху екзалтациите
доклад изнесен на 10-тата национална конференция на БАА
автор: Кирил Стойчев
дата на публикуване: 10.06.2013 г., 12358 прочитания
Темата за екзалтациите на планетите е далеч по-неясна в съвременната астрология от тази за управленията, прилага се една концепция достигнала до нас като че ли наготово, без да има ясната логика на схемата на управление. Идеята за екзалтация на планетите възниква за първи път във Вавилон. Астролозите през VII-VI в. пр. Н.е., са отбелязали че планетите имат „тайно място” - bit nisirti, като то е било обозначено със съответно съзвездие. Съответният омен (предсказание) е бил насочен към държавните дела.
Babylonian horoscopes, Francesca Rochberg, стр.108
В някои от запазените вавилонски хороскопи от 4-2 век пр. Н.е., това „тайно място” е отбелязано по следния начин: „В тайното място на Венера бе роден”. Важно е да се отбележи, че в датата, за която е построен хороскопа, Венера не се е намирала в съзвездието, в което екзалтира (Риби), а в Скорпион. Това се отнася за всички запазени вавилонски хороскопи, в които се споменава „тайното място”. Един от преводачите на тези древни вавилонски хороскопи, Д.Пингри прави предположение, че така древните астролози са посочвали позицията на Луната в предрождената сизигия. Т.е в първите хороскопи екзалтацията на планетите не се е използвала по начина, по който сега я използваме ние, като достойнство на планетата
Това „тайно място” всъщност е позицията, в която планета е била най-отдалечена спрямо еклиптиката, т.е сега бихме казали, че в този знак планетата има най-голяма еклиптична ширина (max latitude). Тази идея е изказана за първи път от руския астролог Владимир Ковригин. Гърците превеждат вавилонския термин „bit nisirti” като „hypsoma”, което означава възвишение, което на латински вече звучи като „exaltatio” (величие).
Кога една планета достига най-голямо еклиптична ширина? Това се случва, когато по време на движението си планетата направи ретрограден възел. Вижте фигурата по долу:
Но се явява един проблем – отклоненията от еклиптиката на планетите не са големи – от 1-1.5 гр. за Юпитер, до 8 градуса за Венера. И са много трудни за наблюдение (изчисление), още повече, че не всяка година планетите достигат максимално отдалечение от еклиптиката (възвишение). Затова астролозите от 1-2 век пр. Хр. взимат наготово като място за екзалтация на планетите в знаците, които са били дадени от вавилонците като места за тяхното възвишение.
Период от време, в който планетите достигат до своето "тайно място":
За Меркурий – един път на всеки 20 години
За Венера – един път на всеки 8 години
За Марс – един път на всеки 15 години
За Юпитер – един път на всеки 12 години
За Сатурн – един път на всеки 30 години
Например на 03.03.657 г. пр. Хр. Венера е отдалечена от еклиптиката на 8*15’ северна ширина, и се намира на 27 гр. в сидеричния знак Риби в съвпад със звездата „мю Риби”. Подобна позиция ще се повтори след 8 години, т.е Венера ще бъде в тази ширина (но с малко отклонение в дължината!) отново след 8 години. Забележителното в тази дата е, че Венера се намира в градуса, който днес се приема за нейна екзалтация, но в тропичния зодиак. Това може да се каже и за следните дати, в които планетите Марс и Сатурн са били в своите „тайни места”:
7.05.550 пр.Хр. – Сатурн в 22 гр. Везни (сидеричен зодиак). Градус на екзалтация – 21
27.07.618 пр.Хр. – Марс в 30 гр. Козирог (сидеричен зодиак). Градус на екзалтация - 28
Ето как звучи един древен омен (предсказение)
If Mars rides the Goatfish: devastation of Eridu; its people will be annihilated
Ако Марс язди Козирог – опустошаване на града Ериду, неговите хора ще бъдат унищожени
Марс достига съзвездие Козирог един път на 2 години. Не е логично на всеки две години града Ериду да бъде унищожаван. Но ако вавилонците са имали предвид достигането на „тайното място” в Козирог, т.е максималната еклиптична ширина на Марс, то това събитие е могло да се случи един път на 15 години.
Интересно е да се отбележи, че в древните текстове Венера, освен в Риби, има също „тайно място” в знака Лъв.
'If Venus reaches her secret place: good fortune will come to pass - she reaches the constellation of the Lion. On the other hand, if she does not reach her secret place before disappearing 'the land will suffer'
Ако Венера достигне нейното тайно място – добрите предзнаменования ще се сбъднат – тя достигна съзвездието Лъв. От друга страна, ако тя не достигне нейното тайно място, преди да изчезне, Земята ще страда
Второто тайно място на възвишение на планетата Венера произтича от астрономическия факт, че планетите се отклоняват както северно, така и южно от еклиптиката. В периода 7-6 в. пр. Хр. Венера достига максимална южна ширина в знак Лъв – затова и в омена е посочено именно това съзвездие като „тайно място” на Венера! Този факт е убягнал на астролозите, създали системата на екзалтация, или просто не се е вписал в схемата и е бил пренебрегнат...
В текста по-горе се съдържа подсказка за това, че действително вавилонците са наблюдавали момента, в който планетата достигна максимална еклиптична ширина и него са отбелязали в своите омени като „тайно място”. Споменахме вече, че максимална еклиптична ширина се достига от планетата, която тя се движи ретроградна. Характерно за ретроградното движение на Венера е, че то започва, когато планетата е западна и е отдалечена на около 30 градуса от Слънцето. Когато се приближи на около 8 градуса от него, Венера става невидима, изчезва в лъчите на Слънцето. Точно това ни казват и древните астролози – ако тя изчезне (т.е. стане невидима) преди да достигне тайното си място (максимална еклиптична ширина!), Земята ще страда.
Нека се поставим на мястото на вавилонците, които са наблюдавали с просто око звездното небе в далечната 657 г. пр Н.е.
Датата е 1 януари 657 г. пр. Хр. Венера се е наблюдавала привечер, в максималния й блясък. Тя достигнала максимална елонгация (отдалеченост) от 46 гр. спрямо Слънцето, и се е намирала точно на еклиптиката (0 гр. ширина). Скоростта й е била равна на скоростта на Слънцето, и през следващите дни е започнала да намалява спрямо нея. Позицията й в сидеричния зодиак е в 3 гр. в знак Риби ( но реално сидеричния и тропичния зодиак се раждат няколко столетия по-късно, това което вавилонците биха отчели е, че Венера е в съзвездие Риби!)
1 февруари – Венера е вече на 40 гр. от Слънцето, то започва да я настига, и за този един месец Венера се е издигнала на 4 гр.! над еклиптиката. Еклиптична дължина за тази дата - 27 гр. в сидеричен знак Риби.
15 февруари – Венера е стационарна. Намира на около 30 градуса от Слънцето, и е издигната на 6,5 гр. над еклиптиката. Обръща движението си в ретроградно и започва да се приближава все повече към Слънцето
На 3 март Венера достига своето тайно място (8,15 гр. еклиптична ширина, 27 гр. сидерични Риби) и на следващия ден изчезва в лъчите на Слънцето.
Това е, което са наблюдавали вавилонските астролози. Впечатляващото в случая е това 8 градусово изкачване на Венера над еклиптиката, което се случва в течение на два месеца, в знака Риби, който е наречен „тайното място” на Венера.
Но планетите достигат максимална еклиптична ширина през определен период (8 години за Венера), при това има изместване в еклиптичната дължина, в която това събитие може да бъде наблюдавано. И ето го самия проблем – планетите променят знака (и градуса), в който имат най-голяма еклиптична ширина и вече не се намират във възвишение в знака (съзвездието), указано от вавилонците. Но в астрологията е останала да се използва система от екзалтации, според която планетите екзалтират в знаците, в които са били във възвишение в древността (когато са били извършени наблюденията – в периода 7-6 век пр. н.е.
Малко по-различно стои въпроса с екзалтациите на двете светила – Слънцето и Луната. Техните места на екзалтация не са споменати в най-древните текстове. Слънцето обаче не се отклонява от еклиптиката в стойности, които могат да бъдат наблюдавани, Луната от друга страна мени постоянно знака, в който е най-отдалечена от еклиптиката. Техните места на екзалтация (в Овен и в Телец) не могат да бъдат обяснени с „възвишенията”.
Тълкуването, което астролога-сидералист Сирил Фейгън дава е, че Слънцето екзалтира в Овен, защото когато е в този знак след пролетното равноденствие, денят става по-дълъг от нощта (т.е силата на Слънцето се увеличава). С появата на първия сърп на Луната след пролетното равноденствие (което е бележело началото на Новата година в древен Вавилон), тя често се е намирала в Телец. И ето, че се появяват местата на екзалтация на Слънцето и Луната! Но това е концепция, която е свързана с тропичния зодиак!
Каква е истината за екзалтациите? Правилно ли е да използваме местата на възвишения на планетите, наблюдавани от вавилонските астролози преди повече от 2500 години, като места на екзалтация на планетите и днес?
Ако спазим принципът, който са следвали древните вавилонски астролози, трябва да видим къде днес планетите са във възвишение, в кое съзвездие (евентуално знак от сидеричния зодиак).
Венера достигна максимална южна еклиптична ширина през 21 век на 21.08.2015 година в 19 градуса в тропичния знак Лъв (или 24 гр. в сидеричния знак Рак)
На 23.08.2007 Венера е била във възвишение в 21 гр. Лъв (26 гр. в сидеричен Рак)
На 23.03.2009 Венера е достигнала максимална северна еклиптична ширина в 10 гр. Овен ((15 гр. в Риби в сидеричния зодиак)
Това са датите и градусите в които Венера е била в тайното си място в началото на 21 век.
В тропическия зодиак, през
Първи по време са астрономическите наблюдения върху „възвишенията” на планетите. След тях, някоъде около 3-2 век преди Хр. Се ражда концепцията за управленията, най-вероятно в Египет, и тя е представена в т.нар. „хороскоп на света” или „Thema Mundi”.
След като са били определени съответствията – коя планета кой знак управлява, явно, че е било търсено второ по сила място за планетата, знак, в който тя също има достойнство. За меродавни биват приети наблюденията на вавилонците извършени 500-700 г. преди Хр., за това къде са възвишенията на планетите. Приетата и днес схема на екзалтациите е: Слънце в Овен, Луна в Телец, Меркурий в Дева, Венера в Риби, Марс в Козирог, Юпитер в Рак, Сатурн във Везни. Ще я наречем класическа схема на екзалтациите.
Но както казах, планетите вече не са във възвишение в знака, в който им е приписвана екзалтация. На този проблем се натъква един средновековен арабски астролог Абрахам ибн Езра и той освен съществуващата вече схема на екзалтации, създава и схема с „низост” и „величие” на планетите, която отразява тяхната максимална еклиптична ширина. Въпреки това разминаване между теорията и реалност днес, спрямо древността, когато е била създадена концепцията за екзалтации на планетите, всеки, който се е занимавал с астрология знае, че Марс е добре поставен в знака Козирог, същото може да се каже и за Сатурн във Везни.
Управление
При оформянето на астрологията като наука са били познати планетите до Сатурн – двете светила – Слънце и Луна, и пет планети – Меркурий, Венера, Марс Юпитер, Сатурн, общо 7 тела, които в астрологията носят името планети.
На всяка от тях съответства знак, който планетата управлява. Според Птоломей, който в своя труд Тетрабиблос се позовава на „древните” (астролози), знаците Рак и Лъв, който са най-северни, най-близо до Зенита и най-богати на топлина и горещина за свързани със Светилата – Слънце и Луна. Това може да е вярно само в тропичен зодиак, ориентиран спрямо повратните точки (tropikos) на Слънцето. Следователно концепцията за управление на знаците произтича от тропическия зодиак.
И тъй като знака Рак е женски, той става дом на Луната, а знака Лъв (мъжки) – той става дом на Слънцето. Казва се още, че Слънцето е на трон в Лъв, Луната е на трон в Рак.
Ако погледнете графиката, между знаците Рак и Лъв може да се построи една ос, която разделя зодиака на две части. Тази ос ще наречем „ос на отражение”. Частта, в която попада Слънцето, Птоломей нарича Слънчев полукръг, а половината в която попада Луната – лунен полукръг
В така наречения „хороскоп на света” (Thema Mundi) – астрологична карта на (символичното) раждане на Земята,
File:Thema Mundi.svg
Дева е дом на Меркурий, Везни на Венера, Скорпион на Марс, Стрелец на Юпитер, Козирог на Сатурн. Планетите са подредени в посока на знаците според намаляването на тяхната скорост.
Ето какво казва за Thema Mundi астрологът Фирмикус Матернус, 4 век сл. Хр.:
„Древните мъдреци изобретиха рождената карта на света, за да бъде пример, който астролозите да следват, разглеждайки рождените карти.”
„The divine wise men of old invented the birth chart of the universe so that it would be an example for astrologers to follow in the charts of men.”
Тази карта не отразява реален момент от времето, когато хипотетично е създадена Земята (както спекулират някои астролози днес), а отразява една идея, концепция, която астролозите следва да използват като пример, модел, когато тълкуват рождените карти!
Нека да видим, спрямо оста на отражение, къде попада всяка планета в отсрещната половина на зодиака:
Меркурий от Дева се отразява в Близнаци
Венера от Везни се отразява в Телец
Марс от Скорпион се отразява в Овен
Юпитер от Стрелец се отразява в Риби
Сатурн от Козирог се отразява във Водолей
Знакът, в който се отразява планетата също е неин дом, тя го управлява.
Слънцето и Луната управляват съответно Лъв и Рак, всички останали планети имат по два знака, които управляват, един мъжки, и един женски
Таблица на планетите управители на знаците
Планета управител
Мъжки знак
Женски знак
Меркурий
Близнаци
Дева
Венера
Везни
Телец
Марс
Овен
Скорпион
Юпитер
Стрелец
Риби
Сатурн
Водолей
Козирог
Когато планета управлява мъжки знак, се казва, че тя е негов дневен управител. Когато се намира в него тя проявява по-активно своята ЯН природа.
Когато планета управлява женски знак, се казва, че тя е негов нощен управител. Когато се намира в него тя проявява по-активно своята ИН природа.
Такава е била системата на управление в античността и средновековието. Но биват открити планетите Уран, Нептун, Плутон. Ако тази концепция за управленията е правилна, то би следвало в нея да могат да се впишат с лекота и новооткритите планети. Да видим дали е така.
Ако следваме астрологичната логика, трябва да подредим Уран, Нептун и Плутон след Сатурн, според скоростта им на движение (отдалечеността им от Слънцето). Така Уран става управител на Водолей и Нептун на Риби (както е прието днес), и по тази логика, Плутон следва да управлява Овен (това е мнението на немалко съвременни астролози). Но е общоприето, че той управлява знака Скорпион, който се намира от другата страна на знака Овен, спрямо оста на отражение. Явно, че концепцията за управлението на планетите е правилна, в нея се вписват добре новите астрономични открития.
Модел на екзалтациите на планетите
Автор: Кирил Стойчев
Видяхме че използваната днес концепция за екзалтация на планетите произтича от наблюденията на вавилонските астролози, направени в древността. Днес е необосновано да използваме тези позиции, защото, планетите с течение на времето сменят знака, в който се намират във възвишение. Освен това наблюденията са били извършени в сидеричен зодиак, а не в този, който днес е използван в западната астрология – тропичния.
Ето каква е новата концепция за екзалтацията на планетите, която предлагам на вашето внимание. Когато за първи път стигнах до нея през 2001 година, разсъждавах по следния начин – Слънцето екзалтира в Овен, Луната в Телец, ако използваме логиката, дадена ни от древните астролози в Thema Mundi, можем да подредим планетите по реда на знаците последователно, според скоростта им на движение, по подобен начин, както е при управлението. Така Меркурий попада в Близнаци, Венера в Рак, Марс в Лъв, Юпитер в Дева, Сатурн в Везни.
Щом Слънцето екзалтира в Овен, а Луната в следващия знак - Телец, то между тези два знака също може да се построи ос на отражение, която ще бъде перпендикулярна на оста на отражение на управленията. (При това, използвайки за отправна точка екзалтациите Слънцето в Овен и Луната в Телец, които произтичат от тропичния зодиак, цялата схема ще бъде приложима именно в този зодиак, не в сидеричния!)
След това отразяваме планетите спрямо оста и получаваме още един знак, в който планетата може да е в екзалтация.
Екзалтации по реда на знаците
Екзалтации вследствие отраженията
Меркурий в Близнаци (екзалтацията съвпада с трона, т.е двойна сила на планетата в този знак)
Венера в Рак
Марс в Лъв
Юпитер в Дева
Сатурн във Везни
Меркурий в Риби
Венера във Водолей
Марс в Козирог
Юпитер в Стрелец (съвпада с трона, т.е двойна сила на планетата в този знак)
Сатурн в Скорпион
Като построим и отраженията, четири от планетите (Слънце, Луна, Марс, Сатурн) попадат на мястото на тяхната екзалтация в класическата схема (което до голяма степен обяснява факта защо тази схема е просъществувала толкова дълго време!).
„Проблемите” в предложения модел са два. Първият е в позициите на Меркурий и Венера, защото е прието, че Венера екзалтира в Риби, а Меркурий според някои съвременни астрологични школи има екзалтация във Водолей. Също така, ако Меркурий екзалтира в Риби, тук влиза в противоречие с изгнанието си, защото в противоположния знак Дева Меркурий е на трон. Но нека да приложим концепцията Ин - Ян спрямо планетите. Мъжки планети са Марс, Слънцето, Юпитер, Сатурн, женски – Венера, Луна. Меркурий се приема че е наполовина мъжки, наполовина женски. Но ако изходим от седмия принцип на Хермес (също и от символа Ин-Ян) във всяка мъжка планета ще има женска част и обратното – в женска планета – мъжка част.
И когато женска планета екзалтира в мъжки знак, се проявява по-лесно нейната мъжка компонента, съответно когато мъжка планета екзалтира в женски знак, се усилва нейната женска компонента.
Нека да видим какво означава "екзалтацията" на Меркурий в Риби. Тук екзалтира женската страна на ума – това е интуицията. Да проверим това твърдение като видим кои по-известни личности имат Меркурий в Риби: Рудолф Щайнер, Николай Коперник, Едгар Кейси, Екхарт Толе, Чарлз Дарвин, Дейн Ръдиар, Галилео Галилей, Рупърт Мърдок, Ал Гор, Артур Шопенхауер, Пако Рабан, Ото фон Бисмарк, Херберт фон Караян, Георг Ом, Абрахам Маслоу, Джеймс Редфийлд, Еванджелин Адамс, Роберто Асаджиоли, Николай Гогол. Безспорно е, че това, което обединява всички изброени личности е силната интуиция. Но тъй като тук Меркурий е и в заточение (предвид факта, че е на трон в срещуположния знак Дева), то можем да кажем, че Меркурий ще има и слабост тук, и тя ще бъде свързана с практичността, сръчността – основни характеристики на Меркурий в Дева.
Венера във Водолей – екзалтация на Венера. Венера, която е основно с женска природа, в екзалтация в мъжкия знак Водолей. Следователно при тази екзалтация ще имаме конфликт между природата на планетата и природата на знака. Затова във Водолей ще се прояви по-лесно „мъжката” страна на Венера, и това е приятелството. Но това не може да се каже и за брака, взаимоотношенията мъж-жена. Тази позиция прави жените прекалено силни, независими. Усилва също еднополовите връзки (мъж-мъж, жена-жена)
Марс в Козирог – екзалтация на Марс (една и съща позиция и в двете схеми). Мъжка планета екзалтира в женски знак. Ще се прояви по лесно женската страна на Марс и това е волята.
Юпитер в Стрелец –трон и екзалтация на Юпитер (двойна сила!)
Сатурн в Скорпион – екзалтация на Сатурн. Усилва се женската страна на Сатурн – търпение, концентрация.
Сатурн екзалтация във Везни – позиция, една и съща в двете схеми.
Юпитер в Дева. Това е вторият „проблем” в схемата – планетата екзалтира в знака на своето заточение, имайки предвид, че Юпитер управлява и знака Риби. Този феномен си го обяснявам по следния начин – в Стрелец Юпитер е пълновластен господар на знанието. Но в знаците РИБИ и ДЕВА, неговата природа се разделя на две части. Едната част, свързана с духовните аспекти на познанието – религия, философия, психология, дори изкуството, се съотнасят към Риби и там Юпитер е нощен управител. За Дева остават природните (естествените) науки – физика, химия, биология, математика, приложното изкуство. Ако трябва да сравним двата знака Риби (влажен и студен) и Дева (сух и студен), по-активен е знака Дева, затова и разделението на качествата на Юпитер става именно по този начин. В Дева, като женски знак, също лесно ще се прояви „женската” природа на Юпитер – плодородие и късмет, с който не случайно се славят родените под него.
Марс – екзалтация в Лъв – активност, публичност, доминиране, спорт
Венера – екзалтация в Рак – любов към дома, семейството
Меркурий – екзалтация в Близнаци – двойна сила, защото е и на трон
Луна - екзалтация в Телец и в двете схеми
Слънце - екзалтация в Овен и в двете схеми
Предложената от мен схема на екзалтациите позволява да се разбере по-добре проявата на планетата в знаците, както и да се обяснят някои астрологични парадокси.
Екзалтации на Уран, Нептун и Плутон
Току що демонстрираната астрологична логика в схемата на екзалтациите не е била известна, затова по отношение на планетите след Сатурн, в съвременната астрология цари известен хаос относно местата на тяхната екзалтация. Донякъде има единомислие по отношение на Уран, който е определен, че екзалтира в Скорпион. Отново, ако тази концепция за екзалтациите е правилна, то би следвало в нея да могат да се впишат с лекота и новооткритите планети. Да видим дали е така.
Просто следваме логиката и подреждаме трите новооткрити планети според скоростта им – Уран екзалтация в Скорпион, Нептун в Стрелец, Плутон в Козирог.
Уран попадна в знака, който днес е общоприет за негова екзалтация (Скорпион)
Нептун е в пълна хармония с енергиите на знака Стрелец, и ето – неговата екзалтация в новата схема е именно тук.
Особено ясно различима в момента е екзалтацията на Плутон в знака Козирог. От момента, в който планетата навлезе в Козирог през 2008 година, започна икономическата криза. Паралелно с нея вървят процеси на концентрация на власт (Козирог) и капитал (Плутон).
Ако построим отражението на Плутон, то ще попадне в знака Лъв, който според някои съвременни астрологични школи е знака на екзалтация на Плутон. (Когато през 1939 г. Плутон навлиза в Лъв, започва Втората световна война.)
Сега погледнете отново на графиката Thema Mundi (хороскопа на света):
В нея, освен схемата на управление, е вложена и предложената от мен схема на екзалтация. Ето как: Асцендентът на картата е Рак. Ако приложим съответствието: дом 1 = знак 1 (Овен), дом 2 = знак 2 (Телец), дом 3 = знак 3 (Близнаци), дом 4 = знак 4 (Рак), дом 5 = знак 5 (Лъв), дом 6 = знак 6 (Дева), дом 7 = знак 7 (Везни), ще видите, че се получава и истинската схема на екзалтациите, единствено трябва да разменим местата на светилата, защото те се отразяват едно в друго, а и на Слънцето съответства повече да екзалтира в първия (мъжки) знак Овен.
Извод: Схемата на екзалтациите е закодирана в Thema Mundi!
При това, ако поставим знака, който планетата управлява на АSC, то в знака, който е в кулминация (на MC), тя е в екзалтация. Да онагледим това с пример – Сатурн е на трон в Козирог, ориентираме картата така, че знака Козирог да попадне на ASC – виждаме, че най-високо горе в кулминация е Везни – знака на екзалтация на Сатурн.
Ако сложим Овен да попадне на Асцендента, в горна кулминация е знакът Козирог – където Марс е в екзалтация. В новата схема на екзалтациите, която предлагам, това правило може да се приложи за всички планети. Единствено за светилата – тъй като техните места са разменени (отразени), когато поставим Лъв на асцендента, кулминира знака, в който Луната е в екзалтация. Ако поставим Рак на асцендента, кулминира Овен, знак, в който Слънцето е в екзалтация.
В знака противоположен на нейната екзалтация, планетата е в ПАДЕНИЕ. При това, в мъжки знак, женската природа на планетата е в „падение”, в женски знак в символично „падение” е мъжката природа на планетата. В окончателния си вид концепцията за управления и екзалтации добива следния вид:
Поставяме един от знаците като асцендент - да вземем за пример отново Овен и неговия управител Марс.
Изгряващият знак (Овен) е негово управление, кулминиращия (Козирог) е неговата екзалтация, Залязващия (Везни) е негово заточение, Знакът в долна кулминация (на ИЦ) – Рак е неговото падение.
Ако сложим другия знак който Марс управлява – Скорпион - за асцендент, то кулминира Лъв (екзалтация на Марс), залязва Телец (заточение), в долна кулминация е Водолей (падение).
Ако поставим знака Везни, управляван от Венера на асцендента, то в кулминация ще бъде Рак (екзалтация), залязва Овен (заточение), в долна кулминация е Козирог (падение).
И така, поставяме знакът, който коя да е планетата управлява на Асцендента, и откриваме нейната екзалтация, заточение и падение. Искам да отбележа, че екзалтация не трябва да се приема като „силна позиция”, а „падение” като слаба позиция при тълкуването в личен хороскоп.
Ако вземем домовата система, планетите са добре поставени в кой и да е от ъгловите домове, тук логиката следва да е подобна, просто се проявяват различни аспекти на планетата - мъжки или женски (или материални – духовни)! Това трябва да се има предвид при тълкуването на рожден хороскоп.
Таблица на екзалтациите според новата схема, водещ е знакът.
Знак
Екзалтация
Овен
Слънце
Телец
Луна
Близнаци
Меркурий
Рак
Венера
Лъв
Марс
Дева
Юпитер
Везни
Сатурн
Скорпион
Сатурн, Уран
Стрелец
Юпитер, Нептун
Козирог
Марс, Плутон
Водолей
Венера
Риби
Меркурий
Таблица на екзалтациите, водеща е планетата.
Планета
Екзалтация
Слънце
Овен
Луна
Телец
Меркурий
Близнаци, Риби,
Венера
Рак, Водолей,
Марс
Лъв, Козирог,
Юпитер
Дева, Стрелец
Сатурн
Везни, Скорпион
Уран
Скорпион
Нептун
Стрелец
Плутон
Козирог, Лъв
Кирил Стойчев – астролог
председател на Българска астрологична асоциация
---------------
Използвана литература
Клавдий Птоломей. Тетрабиблос или трактат по астрология в четири книги. Издателство ЗОГРАФ, 2000г.
Francesca Rochberg. Babylonian Horoscopes. American Philosophical Society, 1998.
Julius Firmicus Maternus. Ancient Astrology Theory And Practice. Astrology Center of America, 2005.
В. Ковригин. Экзальтации: тайна "тайных обителей".
COPYRIGHT - имате право свободно да препечатвате и разпространявате статията в други интернет сайтове, форуми или печатни издания, само в пълния й вид, с посочване на автора и сайта като източник. За всяко друго използване или цитиране на части от статията е необходимо писмено разрешение от автора. Забранено е използването на части от статията, цитирането на части от нея, извън контекста на казаното, или изготвяне на резюме, което може да доведе до погрешно разбиране на изложената информация.
Вашето мнение за статията
Много впечатляващ начин на интерпретация,но астрологическта символилка не винаги базира върху чисто астрономически и математически теории. Преди да се извършват реформи, трябва да се проверят първо теориите, предадени от традицията, за което е необходима дългогодишна работа и наблюдения с тях. Малко са астролозите обаче, които са извършили това за да имат основание за въвеждане на нови теории и изхвърлят старите. Модерната астрология е достатъчно вече „реформирана“ и поради това за съжаление доста пообъркана.
