Децата предпочитат мен ... и не само, защото съм майка ... Шегите му и представите за закачки са много неусместни и често се разправяме и за това. Например - малкият тича - по бебешки - врътка дупето, като пингвинче. Та, за него е голям майтап - да мине край него, доакто тича и да го спъне. Малкия пада, разстройва се, не разбира, ядосва се. Или леко с крак да го бутне по дупето и да го събори .... Или баткото си играе с някоя кола, изпуска я и последва драма голяма:"Ти до кога ще изпускаш, омръзна ми да изпускаш .... какви са тези кашкавалени ръце..." И подобни истерии. С крясъци няма да го направи по-хващащ. Моите родители са в потрес, неговите си го знаят ...
На паркинг се беше сбил да - някакъв колега му взел предимството, не за място - при движение и се ступали. Криво му беше после, обади ми се веднага, искаше да изговори емоцията. Ако трябва да разсъждава - няма да го направи, но се взривява на момента ....
Бързо му минава, вярно е
Но, като ни отрови сутринта ... все тая, че му е минало, ние сме отровени. Изумява ме от какви дреболии и несъществени з амен неща се възпалява, ама искрено и отвътре. И не си приоретизира за какво си струва да се мобилизира ....
Да,
на работа има проблеми - напусна работа по свое желание през януари 2014г, а частният бизнес не покри очакванията му. Чувства се провален и нереализиран. Уж търси работа, ама не съвсем. И е потиснат от това, че няма "кариерно развитие".
За
подлостта - така е, не подозирах до един момент, в който аз бях сменила работа и се налагаше да отсъствам почти по цял ден за няколкое мсеца. Прибирам се към 23ч., детето спи, той спи. Излизам към 7ч - пак спят. Един ден - почти накрая - разбрах, че съседа - унгарец - извикал "закрила на детето, защото баткото плачел всеки ден с часове. И какво се оказа. Детето иска нещо. Таткото го отсвирва и малкия започва да плаче, тръшка се - в коридора. Уморява се, заспива. Таткото го пренася в леглото и аз, като се прибера - всичко миро и тихо. До тогава все аз съм се оправяла с детето. ако виждам, че иска нещо, което не давам - веднага измествам темата, предлагам друго по-интересно - драми не е имало. Но на таткото не му се беше налагало никога ... Та да се върна на подлостта - когато стана ясно за сигнал и кой го подава - веднага се обади на адвоакти, измисли лъжи - пръв да подаде жалба, оплакване в полицията - че вдига шум, че не знам си какво .... Беше чиста стъкмистика и подлост ... Тогава си дадох сметка, че ако тръгнем да се развеждаме някога .... ще разбера, че съм такава каквато никога и в мислите си не съм била и ще има много подлост и долни истории.
И хайде последно, че стана дълго -
раздялата - и психоложката е на мнение, че трябва да се вдигна с децата, за да си даде равносметки.
Ето му и картата: