Аз ще изявя малко по различна гледна точка... Не очаквам, че някой би ме разбрал... Аз съм едновременно За и Против изневярата. Против съм, защото аз не бих го направила, защото когато има човек до мен, той е единствен, нямам очи за НИКОЙ друг, какъвто и да е и ако случайно започна да хвърлям погледи настрани това е знак, че този човек, който е до мен вече не ми е нужен. Сега защо съм За... Честно казано няма идеални хора, все с някакъв недостатък трябва да се примириш и за мен това е изневярата, стига човека да знае как да го прави , да няма постоянна любовница, да се прибира навреме вкъщи и да не изглеждам като глупачка в очите на околните, това че от време на време е кривнал... еми приемам го, критикувайте ме колкото щете. Предпочитам го пред ревността, боя, алкохолизма, ако щете дори не бих търпяла някой да предпочете компютъра пред мен. Бях омъжена за прекрасен човек ( на всяка жена пожелавам такъв), гледаше ме в очите все едно съм нещо възвишено, неговата кралица, не ме е ревнувал, не ме е биел, не ми е изневерявал, перфектен от всякъде... обаче пък си пийваше, не системно, обаче когато го правеше си беше както трябва, не е ставал агресивен, обаче ей тва не мога да понасям. Не понасям да гледам пили, подчертавам пили не пияни хора, камо ли такъв да си ляга до мен, и това беше единствената причина да го напусна, знам, че няма да срещна друг такъв като него, но не съжелявам.Така че от тая гледна точка предпочитам изневярата, пред всички останали неща, които изброих.
