Има си пътници за всеки влак, за които изневярата не значи нищо. Познавам хора с отворени връзки, правят секс с други и това не само, че не е проблем, а заздравява връзката им.
Погледнато обективно другият не ти принадлежи, има право да прави каквото поиска, а дали ти ще го приемеш или не е твой избор. Аз съм прекалено голям егоист, че да я приема изневярата, за мен е равна е на предателство. Дори и да искам не мога, ако опитам ще се саморазруша от гняв, ще съсипя и себе си и другия (това от опит го знам).
Това да искаш да притежаваш другия не е любов, а егоизъм, задоволяване на собственото ни его, желания, копнежи, но повечето хора са доста егоцентрични, включително и аз. Любов е, когато не съдиш, приемаш другият такъв какъвто е, обичаш го без да искаш нищо в замяна и си готов да пожертваш, ако се наложи себе си, заради обекта на тази любов. Такава любов между мъж и жена е рядко се среща.
Отворените връзки, в които партньорите са наясно, че правят секс с други, не са изневяра, понеже те са уточнили, че са свободни да правят това. Аз не бих била в отворена връзка, примерно, най-малкото защото не съм контрольор да знам кой къде си го е пъхал и дали не носи някакви болести после от това, а и бих се чувствала все едно индиректно правя секс и с някакъв човек, с който парньора ми е бил преди това, но това си е мое усещане.
При изневярата винаги има премълчаване, има тайна, има предателство. И както казах в едно горно мнение, не е въпроса да искаш да притежаваш другия човек, а до колко, след като той изневерява е годен да създаде връзка, в която може да има взаимно доверие. Дори и примерно човекът Х да не го бърка, че човека У, който му е партньор, прави скритичко секс с други хора, с приемането на изневяра, човекът Х се подлага на особено голям риск от друг тип предателства. Човекът Х днес просто прави секс с някой и поставя удоволствието си като по-важно пред огорчението на другия. На другия ден човекът Х ще предаде човекът У по друг важен параграф - примерно няма да плати издръжка на детето си, а ще даде парите за хотелска стая, в която да прави секс с някаква оборотна .. ... ... . На третият ден човекът У ще има нужда от морална или материална подкрепа, която поставя в някакъв риск интересите на човека Х. Гледната ми точка е, че човекът Х няма да рискува за У, защото човекът Х не работи в отбор, не работи в двойка. Той работи за себе си. И ако за него по-важно е удоволствието му от болката на другия - определено не би "платил" със собствената си болка, за да помогне на другия, просто защото това изисква още по-голямо усилие, което идва от едно и също място.
Разлика между хората със склонност на инцидентни изневери и паралени връзки не е голяма - само в оправданието. Едните се блъскат в задните части на други хора след някакво количество алкохол (кой ги е карал да смучат като невидели и защо си мислят, че това е оправдание, не знам). Това са от типа хора, на които са им слаби ангелите - ще дойде, да кажем при един мъж някакво яко маце, той ще каже - Не, не мога, извинявай, обвързан съм. Тя ще извърти един-два женски номера и до там беше лоялността и те ти я индицентната изневяра. При паралелните вече нагло демонстрираш, че можеш да си правиш, каквото искаш. Резултата накрая е същия - на такива хора не може да се разчита.