Един от най-най-вълшебните дни в живота ми -загубихме се около смолянските езера, беше мрачно, мокро ,валеше и в гората се натъкнахме на дървото- орфеевата лира-напомня тризъбеца на Нептунчо. Когато излязохме от гората, на колата ни оставена на забито от бог място, беше закичен жълт Нарцис, а после изгряха няколко дъги. Предната нощ се молих за живота на моя племенник и кръщелник, говорих с архангелите ,приех жълтото цвете за подкрепа от а Рафаил, дъгите ги поръчах на Уриил. Днес моят племенник е жив и здрав, вечно гладен овен, още пазя в една книга нарциса, въпреки че не обичам сухи цветя и не обичам сантименти, вторият документ е снимката на дървото .Бях трезва а толкова омагьосано :engel016: Явно е било алкохолен делириум но от истинските