Чудя се в коя тема да си постна среднощния монолог... :012:
Гледам си картата тези дни и ме връхлитат все Сатурнови мисли - какво ли трябва да проявя в този си живот, каква ли енергетика е необходимо да усвои...
Досега срещах все партньорства (вкл. и приятелски), които се стремяха основно да ме смачкват, потъпкват, да ме карат да се съмнявам в себе си, те да бъдат най-, а аз нищото. Тотално заслепяване или енергиен вампиризъм спрямо мен. Затова и вероятно, покрай моето вътрешно съпротивление, и бунт не успях да имам нито една нормална връзка или пък приятелство. А всичко се срутваше при всеки един по-силен вятър. Чаках спасителя в образа на принц и срещнах дявола.
Родителите ми, безкрайно съм им благодарна... Но като че винаги съм имала усещане, че си живеят в техния си свят, в който аз се включвам само на моменти. Допринесоха доста и за една ниска самооценка.
Средата, учителите, другите хора, работодателите - също. Постоянно да пренебрегвам себе си, за да не обидя и засегна другия. Все избирах да съм прецаканата... Едно е да си добър с другия и съвсем друго е някой упорито да те мачка, ей така за кеф.
Та, мисля си - няма как да избягам от рибешкия си асцендент или от Луната, нито пък от желанието за усамотение. Силната емоция ще си я нося доживотно (дай Боже с времето, емоционалната интелигентност да е по-добра). Но кой е пътят - на непрекъснато служене, в полза на другия или в здравословния егоизъм и пътя на Овена... До тук основно, като че ли съм живяла по първия и сега с първите мин. на прогр. Луна в Овен се замислям за тези неща...
Дали не стъпкаха наивницата, за да се роди борещата се..........
?!
PS. Съвет, моля :17:!