Благодаря за подробния коментар, Гаури. Всичко, което казваш, си е така, до колкото мога да кажа - до колкото не си казала неща за бъдещето, за които не мога да бъда сигурна. За планетните войни - никога не съм формулирала така нещата, но си много права. Умът ми, интелектуалният, този, който и в индийската астрология се асоциира с Меркурий, е доста отпуснат. Имам чувството, че винаги действам под потенциала, който може да постигне, което е нещо, което доста ме изнервя. Каквото и умствено да правя, все има един глас в мен който казва "мда, мда, ясно, ясно, ъъъ т'ва не го схваах, така че да минем на следващото нещо" и така. Простоо ако не стане от първия път да запаметя нещо, надали ще си направя труда да се върна. Концентрацията ми е също слаба в сравнение с това, което усещам, че е някъде там отдолу като потенциал. Никога, ама никога не мога да кажа за себе си 'Ей го, четох (нещо си) на 100% и плътно през целия ден". И като куче трябва да се самонаграждавам с разни шоколади, сладки и тем подобни работи, тогава Меркурий склонява. Та ... все ме определят като ме срещнат като умен и начетен човек, колко много неща съм знаела, колко задълбочено и т.н и т.н, но просто аз си знам, че това до известна степен е пътя на по-малкото съпротивление (СЛВ) и тежи като някаква преграда, която усещам, че я има, но не мога да я махна.
За Луната също е така - нещото, за което досега съм си давала най-много евала като съм виждала пътя, по който други хора поемат е, че никога не позволявам на емоции, които не могат да се реализират, да станат причина да си губя живота и да правя грешни избори (рационално да ми е пределно ясно, че са грешни, но да си стоя в една ситуация щото сърцето искало) - не съм способна да си причиня такава болка.
Материалното в действителност не е движеща сила в живота ми. То е средство да постигна целите си. В този ред на мисли, не бих тръгнала да трупам милиони и изобщо, да държа по някакъв начин пари, които не ми трябват. Искам да имам толкова, колкото да поддържам един нормален жизнен стандарт за себе си и близките си хора, а за да ми е комфортно в материално отношение, изобщо не ми трябват много неща. Но ще излъжа, ако кажа, че цял живот мога да си живея ей така - без да имам необходимата материална база - не, намирам го за много изнервящо. Така че ако някой ден имам много пари, нищо чудно да ги дарявам, тъй като определено не мисля да им ставам роб и да ги мисля.
Иначе догодина си завършвам правото като кариерно развитие, та според теб ще се реализирам ли като юрист? Възможно е наистина да сменям много професии, особено отначалото, но наистина ми се иска (но пък то не винаги става както ни се иска) една сигурна и спокойна работица и да не го мисля много. :012:
