Десети дом и амбициите ни.

[Рени]

Пак ще повторя,че ръкоплясканията радват само лъвовете,признанията и славата овните,а МЯСТОТО и материалният израз е истинското признание.

Ръкоплясканията радват всички без изключения ,защото всички имат Лъв в картата си ,както и за славата -спецификата е ,че всеки темперамент ,по различен начин реагира на същите .

а МЯСТОТО и материалният израз е истинското признание. 

Кое е мястото и кога материалният израз е истинско признание?!? За кого ?

[Lilla]

Мен нито славата ме блазни, нито да заема шефски стол или да съм на някоя "престижна" позиция.

Искам моята работа да ми дава относителна свобода и възможност да печеля повече. Не ме блазнят лаврови венци и аплодисменти, а как се осребрява моят труд. Много съм станала материалистична.  :93:

[ThuNdeRGoDDeSS]

То и аз като Лилито - да ми плетат лаврови венци изобщо не ме топли. Ще се радвам на признание, де, но предпочитам да ми признават с пари колко съм добра в работата. Но си търся нещо така стабилно, сравнително спокойно - а.к.а - искам да стана магистрат някакъв! Когато ми е кеф, да отида да си мънкам под носа полузаспало обвинението, когато ми е кеф да отида и с голяма страст да го кажа, когато ми е кеф да е написано наполовина, когато пък ми се е пишело - да е написано добре.  :012: Туй то - реално погледнато да съм без шефове.  :012: :012: :012: :012: :012:

[ThuNdeRGoDDeSS]

То и аз съм така, но на обратно на теб, Сатен. На мен Сатурновото държане ми идва отвътре, един вид, то ми е естествената реакция. Обичам, когато се набивам на очи с порядъчност, систематичност, подготвеност, разни такива Сатурнови качества. Вместо това, хората така за нищо не ме бръснат и трябва да се лигавя насреща и да се хиля като зелка.  Като прибера Сатурна, всички много ме харесват. Явно се изисква да показвам Меркурий и Слънце, а не Сатъра. В силно емоционални моменти и Сатурна доста личи, особено там, където има някакво привличане, флирт, смисъл че без да искам не знам каква енергия изпускам, но хората започват да се стягат и да се строяват покрай мен все едно съм генерал на някаква армия, а те - някакви редници.  :012: Иначе браво на теб, добре си го наредила този, чак ми напълни сърцето като го прочетох.  :clap: :clap:

[Lilla]

Докато съм добра и мила, никой не ме забелязва и отразява, още по-лошото е че злоупотребяват с това.

Сатен, твоят случай далеч не е единствен. Но наистина не се случва с всеки. И аз на твое място бих реагирала по същия начин – поне със сегашния си акъл и житейски опит зад гърба си. Преди десетина години сигурно кротко щях да наведа глава и да изляза зашеметена и изпълнена с безсилие и гняв. А сега номерът вече не минава и според мен на такива нагли и безпардонни хора трябва да им се натрива носът, все някога и те си намират майстора! Още повече, с годините започнах да изпитвам едно много особено садистично удоволствие, рендосвайки такива хора. Няма нищо по-хубаво от това да видиш стъписаната му физиономия и как очите му стават кръгли. С годините и аз станах много сатурнова, с удоволствие пускам в употреба и  жилото на Меркурий/Плутон – там, където трябва и когато ситуацията го изисква. Но все още не разбирам що за манталитет е това - “смачкай ме, за да те уважавам“?

[Рени]

Satin,по темата -мислиш ли,че хората/обществото не си прави труда да види ,твоите амбиции или пък не ги вижда реално са,резултат от това ,че Нептун е близо до МЦ и Слънце Риби е в 12-ти дом ?!?

[Lilla]

Всеки може да те похвали, но хвалбата може да хване дикиш само ако има материално и реално измерение. 

Абе аз що все повече започвам да се доближавам до същите разсъждения? Надали е от едното прогресивно Слънце и Меркурий в Телец. Похвала търсех до към 25-30-годишна възраст, но оттам нататък всичко се промени, промени се и нагласата ми. Сега за мен професионалният успех има материално изражение. Отчасти и морално, но не да получиш аплодисменти от някого, а да имаш една вътрешна увереност, че си вършиш работата качествено и експертно, че си добър специалист и че продължаваш да се развиваш.

Сега ако се замисля какво толкова драстично е променило възгледите ми за професионално развитие, отговорът е сводобната практика - тя ти дава повече свобода, но не по-малко отговорност.

[Рени]

Паричното възнаграждение е вид аплодисменти,не живеем в приказките .

[niarnus]

Абе аз що все повече започвам да се доближавам до същите разсъждения? Надали е от едното прогресивно Слънце и Меркурий в Телец. Похвала търсех до към 25-30-годишна възраст, но оттам нататък всичко се промени, промени се и нагласата ми.

Защото не сме деца. Съвсем естествена промяна във вижданията. Просто настъпва момент, в който човек иска реално изражение на усилията си, а не потупване по рамото или пък да се хвърля за кеф/идеали (такива пък им идват перфектни за експлоатация). Човек започва да си цени труда - разбира се, че плодовете от него са материални, иначе защо го правим.

[Lilla]

Паричното възнаграждение е вид аплодисменти,не живеем в приказките .

Признание на положения труд, на твоя принос.
Не искам само само да ми казват колко съм добра - тоя етап вече съм го минала. Но някои още се опитат да минат с тоя номер.

[Diyana]

човек иска реално изражение на усилията си, а не потупване по рамото или пък да се хвърля за кеф/идеали (такива пък им идват перфектни за експлоатация). Човек започва да си цени труда - разбира се, че плодовете от него са материални, иначе защо го правим.

Естествено - то това е разликата между професия и хоби.

[Lilla]

Естествено - то това е разликата между професия и хоби.

Да, но ми се струва, че доста български работодатели не биха имали нищо против да им работим, сякаш не упражняваме професия, а хоби.

[Lilla]

Най-трудно бих понесла провала на екипа, който ръководя, затова в този живот не ми е дадено да стигна до такава позиция. Много по-леко бих приела личен провал - за него нося само аз отговорност. Но да те издънят хора, на които си гласувам доверие, и в един момент да се окаже, че не се справят - такова изпитание трудно бих понесла. Много трудно се намира качествен персонал, независимо от големия относителен дял образовани хора.

[Lilla]

Лили, според мене няма нищо лошо в това професията ти да  бъде хоби, да я обичаш и да ти доставя удоволствие като хоби.

Това беше ирония, не знам дали си усетила. Имах предвид, че ако можеше да се работи и съвсем да не ти се плаща, все едно упражняваш хобито си. 

[ThuNdeRGoDDeSS]

Дракониада, принципно съм съгласна с теб, само за последното не съм - повечто хубави неща в живота са безплатни - природата, прегръдките, хубавите книги ако ги вземаш от библиотека също са почти безплатни.  :012: :012: :012: Удобството не е обективно състояние на наличие на точно определени материални блага, то е вътрешно състояние, което може да се постигне тогава, когато материалното покрива поне базисните ти нужди. Така че хубавите неща в света - влияят се и от молитва и медитация, но не само - трябва да ги има и двете работи в живота на човек.