Винаги съм си мислила, че смиреността е равнозначна на безразличие и безсърдечност.
"....Когато Казандзакис отишъл на Света Гора, се срещнал с един подвижник – о. Макарий Спилеот, който живеел в пещера. Отец Макарий му казал на края на разговора им:
- Събуди се! Преди да стане късно! Голям е егоизмът ти, твоето его ще те изяде!
Казандзакис е казал:
- Не вини егото, отче! Егото е отделило човека от животните.
А подвижникът отвърнал:
- Грешка правиш, егото е отделило човека от Бога. Когато сме били смирени в рая, сме били заедно с Бога, възлюбени и единни, но когато казахме Аз! се отделихме, избягахме и от рая, и от Бога, и от себе си, и от другите.
Има един случай, в който можем и трябва да казваме Аз! – когато обвиняваме себе си. Тогава можеш да кажеш: Аз съм виновен, аз направих този грях, аз сгреших, аз поисках и аз го направих. Тогава – да, но за съжаление това са единствените случаи, в които не го казваме."
Коренът на думата „смирение” е мир, и в това е дълбокият смисъл. В дадения случай „мир” може да се тълкува като отсъствие на егоистичното разделяне, противопоставяне, напрежение и всички последствия от това---
http://spiralata.net/kratce/index.php/samopoznanieto-pat-kam-prosvetlenieto/1153-pro-svet62