Happy, ти си права за себе си да се чувстваш така, имаш горчив опит!
Но когато един човек е пълноценен, обичащ и всеотдаен по-принцип няма причина това дете да не расте в топла семейна среда, където получава цялата любов на родителя. Ако не си достатъчно човечен, единия, двмата родители по-скоро могат да съсипят психиката на детето и да го увредят за цял живот с чувство за малоценност, омраза и непрекъснат страх. Трябва си мъж, съгласна съм, обаче ако този мъж е разглезен, самодоволен егоист какъв дом, какво семейство е това, изпълнено с емоционална нестабилност. Може и майката да е такава, а бащата да е мил, грижовен, отговорен и посветен в семейните ценности. Много варианти, но живота си сами го изграждме. Децата са изключително интуитивни, гъвкави и повечете знаят към кой родител да се прикрепят, взависимост от характера. Винаги присъства избор повече към единия родител. Но ако този въпросния цял живот ти натяква колко е опропастен, заради другия, как й е съсипал живота, а пък тя му е отровила животеца детето става психически и емоционално деформирано. Естествено, когато порастне има правото на избор(да не взима страна), дали да продължава да живее с омразата на родителите си, непрекъснаните обвинения или да им покаже къде е границата и да живее своята собствена съдба и да не повтаря чуждите грешки, но с разбиране, любов, търпение и прошка.
Надявам се да стана майка някой ден, но незнам как ще ме завърти вече живота и дали няма да надделее в мен чувството, че съм провал във всичко. Борбата ми е всеки ден, но знам че ако имам втори шанс няма да се замислям дори и ще бъда устойчива, любяща и подкрепяща майка всеки ден! Ще се опитам да изградя сила в детето, което независимо от характера му може само да му помогне да превъзмогне моментите на съмнения в живота си. Емоционалната подкрепа е жизненоважна във всяко семейство, дали с един или двама, важно е да има споделеност и доверието да не се предава, заради повърхностност съпроводена с хиляди извинения. След дъжд - качулка.