Благодаря ви много за включването и на двете!
Точно по това време бях в лятна отпуска и събитието беше много ключово за мен защото в следствие на него Остави отпечатък и върху цялото лято.
Стана така че един ден се разбрах с един познат на име Божидар от Марково да караме следобеда. И понеже беше много горещо се разбрахме да караме в 17:00. Качихме се чак горе до резиденция Иглика, от която започват три пътеки. По принцип почти всички пускат средната, която минава покрай Манчова поляна и свършва в самото Марково. Аз обаче преди да тръгнем забелязах че отляво започва една по-широка пътека почти като път и тъй като предишния месец още ми беше привлякъл вниманието един офроуд път, наречен свети Атанас, който минава покрай края на селото и свършва в крайните улици и по който много бързо се засилваме много подходящ за бързо каране, и който минава точно Отляво на Манчова поляна успоредно на нея някъде, реших че тази пътека от ляво на резиденцията води към свети Атанас. Попитах Божо който е от Марково и който уж знае почти всички пътеки дали има представа накъде води тази, но той каза че никога не е минавал по нея. Пуснахме се все пак по-средната пътека, но като стигнахме края, казах на Божо, че на своя глава ще си кача пак до резиденцията и ще тръгна по лявата пътека. Бях сигурен че тя води към свети Атанас тъй като започва наляво и има логика тя да води, а и прилича малко на него. Разбрахме се той да ме чака долу към края на свети Атанас на улицата и да му звънна по някое време или когато се спусна оттам да идем двамата към центъра на селото. Качвам се горе до резиденцията и тръгвам по въпросната пътека. Карам а тя става все по-странна но аз продължавам да карам напред и наляво и дори не съм забелязал тогава ,че има отклонения в дясно, за които след по-малко от месец разбрах че наистина водели към свети Атанас. Минаха поне 20 минути в каране а тази пътека то се изкачваше То имаше слизане ,и по едно време се разклони на две части, но аз на своя глава тръгнах по лявата. По едно време Божо ми се обади и каза, че отдавна ме чака долу на свети Атанас но мене все още ме няма и ме попита какво става. Аз му казах, че все още карам и не съм стигнал, но някак си мястото ми се струва непознато от свети Атанас. В един момент осъзнах че съм се изгубил и реших да се връщам защото тогава пътеката се раздели на три части, даже там не беше ясно очертано и беше обрасло в трева. Тръгнах по дясната, но тя излезе на някаква поляна и видях че продължава някъде надолу по планината и реших да се връщам. Уж тръгнах да се връщам но явно съм тръгнал по-друго отклонение и се озовах на съвсем непознато място със стръмно спускане и цялата пътека беше в камъни а отдясно се виждаха някакви къщи на някакво село, но това село в никакъв случай не ми приличаше на Марково, то беше в планината по-скоро. Точно тогава Божо пак ми звънна и ме попита какво става и аз даже му казах Със страх, че съм сигурен, че съм се изгубил и му пратих снимка на това което съм видял с къщите да го питам дали мястото му е познато, но той каза че въобще си няма на представа къде е това. Трябва да призная че досега за първи път карах съвсем сам в планината и до този момент не знаех дори Как да използвам Google Maps. Божо ме посъветва най-добре да се обадя на 112 и така и направих. Започна да се смрачава и дори долу на стръмната пътека една много голяма сърна пресече пътеката и замина на някъде. Оказа се, че батерията на телефона ми всъщност е на 15% и нямам много обхват но все пак се свързах с 112. Оттам ме свързаха с планинска спасителна служба от където един човек ми обясни как да вляза в Google Maps и да извлеча координатите на мястото където се намирам. След като му пратих координатите той ми каза да сляза надолу по пътеката и да тръгна надясно и все направо и че ще изляза на пътя от Храбрино към Първенец. А къщите, които виждам в далечината, най-вероятно са от вилната зона на Храбрино. Слава богу вече бях ходил в Храбрино и в Първенец и имах представа по пътя как да се прибера в Пловдив. Вече стана съвсем тъмно и аз на сляпо взех да карам но накрая наистина стигнах на шосето където се озовах до една бариера а срещу нея Старата изба Първенец. Там едни хора които работиха охрана ми дадоха да пие вода и ми казаха в коя посока да вървя към Първенец, въпреки че имах представа. Като стигнах в Първенец се обадих на човека от планинска спасителна служба защото ми беше казал да звънна за да е сигурен че съм стигнал до Първенец и че ще мога да се прибера успешно в Пловдив. В крайна сметка се прибрах чак след 10:00 но слава богу майка ми не разбра за приключението ми защото си беше легнала. За да не я тревожа на другия ден казах че съм стоял в гаража повече време за да си почистя колелото от карането. Бях много изморен и даже след като Боже ми се обади когато се прибрах му казах че на другия ден едва ли ще дойда да карам въпреки че имахме уговорка да караме с него и още един приятел но в крайна сметка на другата сутрин отидох с тях двамата. Тогава се качихме по св. Атанас чак до началото на пътеката където е параклиса и оттам се спуснахме надолу. Още тогава забелязах че от другата страна на параклиса продължава друга пътека и две седмици След това отидох пак там и тръгнах по тази пътека. Излязох точно някъде към началото на пътеката която започваше Отляво на резиденция Иглика. Хвана ме яд, че още преди не бях забелязал че има отклонение вдясно и ако бях тръгнал по него, нямаше въобще да се стигне до там да се изгубя. Ако трябва да съм честен около месец по-късно след изгубването ми се върнах отново на същото място и намерих пътеката която води към Храбрино и даже отидох на гости на един приятел в селото карайки точно по нея. Даже помня, че беше точно същата събота когато един познат изгуби живота си на състезание в Ботевград. Оттогава насам често Ходих да карам То сам с други хора в планината и се връща в точно по тези пътеки и благодарение на Google Maps и други програми за Андроид които показват всички пътеки които има в планината и даже имат вграден gps успях да разуча всички пътеки разклонения в околността. И не само това, ами когато ходихме да караме на хижа Здравец (оттогава досега имам поне 25 карания там) към Гълъбово след това винаги отиваме към резиденция Иглика и повечето пъти се пускаме точно по свети Атанас карайки най-напред отляво на резиденцията. Слава Богу, не съм се губил повече в планината, но вече знам как да реагирам в такива ситуации и дано да не ми се случва повече! Обаче както Божо ми каза още тогава , любопитството ми е много голямо и може да ми доведе много беди на главата.
