Уф, аман вече от тия!
Всеки път като си донеса сметана за кафе и я оставя в хладилника, я дават на клиенти. Веднъж на ден кафе да ти се допие и установяваш, че са ти изразходвали сметаната. Абе да вземат да отделят някакъв бюджет за клиентски почерпки, какво е това нещо!
В бившата служба секретарката така ми беше приватизирала лъжицата, която специално си донесох. Не че е нещо, но всеки път като посегнех да отворя кисело мляко и да го ям, лъжицата ми стоеше в чашата на колежката, на съседното бюро. Елементарни неща не могат да научат, които се усвояват още в началните класове в училище!
Обаче забелязвам, че и да се престараваш в работата не е на хубаво, все ще си обект на подигравки.
В друг наш офис имаме колежка, която изпълнява функциите и на технически сътрудник, и на заклет преводач, и на пълномощник по сделки. И тук при нас постоянно я плюят, а на жената буквално й пуши главата, при тях има дни с по 7-8 сделки.
И какъв див егоцентризъм и черна неблагодарност забелязвам при провинциалните жени, вече неведнъж ми е правило впечатление.
Въпросната колежка веднъж се престара и написа на едно листче към всеки комплект документи не само айди номер, а и име на клиента. И вместо да оценят старанието й, тук се скъсаха да я плюят как било излишно да се пише името и не им вършело никаква работа. Тоя провинциален манталитет никога няма да се промени, убедена съм, няма оправия. А колежката, която се скъсват да плюят и да й търсят кусури, е учила в Санкт Петербург.
